Една майка и добре да живее осъзнава, че детето й тръгва на училище. Догодина. Същото онова дете, което роди „онзи ден“. Бяхме на вечеря у близки приятели с тризнаци. Съдбовно намигване ни среща в детската градина на малката. Ева беше седнала на земята и с вселенско спокойствие бършеше кръвта от носа на дъщеря си. Една от учителките в тих потрес редеше смесица от извинения и детайлни обяснения как Сара се е спънала и паднала. Ева я погледна небрежно, прекъсна потока от ненужни извинения и помоли учтиво да не вижда детето си с кървави петна отново. После се усмихна и добави „поне я почиствайте преди да я взема“. Толкова се впечатлих…
A practical blog for impractical women & mums.
