Онази сутрин още със ставането се почувствах така сякаш не знаех от какво имам по-спешна нужда – прегръдка, XXXXL чаша с кафе, пет шота с текила или шест месечна кибернация. Ако имах свободата на избор със сигурност щях да се спра на последното, но уви разчекнатата в усмивка физиономия с най-сините на света очи ме извадиха от уюта на завивките за миг. Просто е престъпно да си толкова малък, сладък, неустоим и въздействащ. Това си е чиста манипулация! Аз защо не мога така да й се нахиля и да я приканя да поспи още трийсетина минутки, м?! Часове след третата чаша кафе на същия ден разхвърлях из съзнанието си случки,…
A practical blog for impractical women & mums.
