Обожавам времето, прекарано в детската централна библиотека на Шотландия. Разположена в една от най-старите и красиви сгради на града е ежедневен дом на детската креативност, въображение, активно учене, социализиране и истинска забава.
Всеки петък сутрин малчуганите се срещат с Bookbug, който ритмично ги разклаща и завладява с мелодията на едни от най-популярните детски песнички. Децата танцуват, пеят, щуреят и чрез текста на песничките се учат на нови думи и понятия. Bookbug винаги отделя и време за игра и социални умения.
Bookbug се превърна в един от моите любимци. Това е програма, финансирана и ръководена от Scottish Book Trust, която цели да ангажира децата с опознаване на света през широките хоризонти, които дават четено на книжки, гледането на образователни филмчета, рисуването и оцветяването, които позволяват на децата да полетят на крилата на въображението си и да усъвършенстват фината си моторика и перспектива за света. Scottish Book Trust е национална благотворителна организация, която вярва, че книгите, четенето и писането имат властта да променят живота – възглед, който аз също изповядвам и на който възпитавам и собственото си дете. Винаги, когато имаме среща с джипи-то за имунизация получаваме по една огромна кутия пълна с нови занимателени книжки, цветни моливи и книжки за оцветяване, дискове с приказки за колата и DVD-та с едни от най-любимите детски филмчета. Освен това, този социален проект застъпва и детските ясли и градини, където децата също имат достъп до всички занимания под егидата на Bookbug.
Освен срещите с Bookbug и четенето на книжки в изключително модерната атмосфера, която предоставя библиотеката, децата могат да станат членове и да взимат книжки и DVD-та за четене и гледане у дома. Тарифата е символична, а дори някой от взетите артикули да бъде повсеместно унищожен от престолонаследника, пакостта не се заплаща. На всички им е ясно, че малките деца все още се учат да се отнасят отговорно към книгите и някои несъвършенства в целостта им при връщането в библиотеката не са повод за драма. Напротив – дори често разнообразяват децата с различни стикери тип „обичам библиотеката“ с различни животинки на тях, дрънкалки, плюшени играчки и музикални инструменти.
Когато децата не пеят, танцуват или четат имат на разположение една малка, уютна зала пълна с водни бои, флумастери, пастели и всякакви други необходими пособия за рисуване и оцветяване. Обикновено тези креативни сесии завършват с цвят и фигури по дрехите, тавана, най-вече го отнася снежно бялата маса и жълти столчета. На ръка разстояние децата имат съобразена с височината им мивка със сапун, където се поощряват сами да си мият ръцете и да се подсушават. Тези изображения на изкуството, които са произведени с водни бои се оставят на специално място да изсъхнат, след което могат да се вземат у дома и да се закичат на някоя стена. Лично нашият хол е целият в подобни шедьоври.
Това прекрасно място е не само среда за учене и социализиране на децата, но и за контакти на родителите с други такива, сладки приказки, опознаване и случване на приятелства. Като част от тази ангажираност се организират различни групови мероприятия за навън като например разходки с колички в парка.
Никога не съм си представяла, че библиотеката би могла да бъде толкова пъстра и щастлива локация за среща на децата и придобиване на нови умения, знания и приятели.
Все пак книгите са уникална, преносима магия, до която е удоволствие да се докоснеш…
Приятно четене <3.
ХХХ
Русалката
