Един от най-ярките ми спомени от детството е онази сутрин с вкус на горещ шоколад и поглед, замечтано прикован в календара под стария дървен часовник на стената. Беше останал от прабаба и като величествен стожер на времето и пространството на всеки кръгъл час напомняше за себе си. Мечтаех да съм голяма. Под булото на наивността търсех свободата и лудостта в перспективата на моето 16 годишно аз. Величествено и независимо като красивия часовник на баба. С носталгия и умиление се връщам към аромата на онази сутрин, само за да видя отражението на зряла жена в огледалото. Такава, която е вплела в образа си и свободата, и лудостта и която благодари всекидневно за уроците и благословиите в живота си.
В онази сутрин бях богата на време и мечти. Днес времето ми е като черен диамант – рядко срещано и прескъпо. Но пък полета на душата ми е все така богат на мечти и багри. Понякога на път за детската градина успявам да зърна огнения залез в колосалната му прегръдка с града. Една пряка по-надолу и от него е останала само леко загатваща присъствието му бледа светлина.
Същинско торнадо от мисли нахлува в главата ми. Все още съм богата на мечти и стремежи, но ще стигне ли времето за всичко? По природа съм от онези свръх амбициозните момичета, които искат да сложат света в опаковка с голяма розова панделка под левия си ток. Искам да бъда идеалната жена, майка, съпруга, визионерка, корпоративна кучка. Отново хвърлям стремглаво поглед на запад, но виждам единствено звездите. Няма го огнения отпечатък на хоризонта, няма ме и мен от преди минута. Има единствено нови цели и мечти, нови възможности да създам себе си. Не искам да се търся. Искам с длето и търпение да извая всеки детайл от навиците си, защото те ме определят безпогрешно. Съвършенството не е акт, а навик. Просто изисква постоянство.
Затова осъзнато инвестирам в себе си. В онези възможности, които живота ми предлага и в онези, за които се боря сама. Истинско чудо е, че съдбата ме пося на земята на изобилието. Често казвам, че Шотландия е оазис със сакрален микроклимат за младите семейства с малки деца. Цялата им държава е основана на грижа за най-беззащитните. В това число са очевидно и работещите от дома майки на малки хлапета. Тази ми роля в живота ме срещна с две невероятни организации, които са впрегнали сили в мечтата да предложат поле на развитие и изява на онези майки и съпруги, които искат да изградят своята технологична бизнес империя от уюта на пухкавите пантофи и домашно приготвеното кафе.
Ако някой ми беше загатнал преди 5 години, че ще бъда в подобна роля щях да го обявя за ретард. Но ето ме в класа на #techmums, наслаждаваща се на един страхотен курс за блогърство, кодиране, социални мрежи и механизми за тяхното монетизиране от комфорта на дома. Майките в Единбург са титанична сила и причината да запиша този курс отчасти е майката на другаря по бели на дъщеря ми – Бела. За мен, тя е един от най-ярките представители на работещата от дома майка, която от света на маркетинга е избрала да се преквалифицира в софтуерен разработчик. Като част от гилдията на техно мамите в Единбург, тя ме представи на една от организациите за развитие на работещите майки – #Тechmums.
#Тechmums е благотворителна организация, създадена през 2012 г., целяща да осигури безплатни курсове за кодиране, онлайн безопасност и обучение в социалните медии на майки без екстравагантни технически умения. Кампанията им има за цел да предостави технологични умения на един милион майки до 2020 г. като за целта последните месеци подписаха поредица от партньорства с големи корпорации. Това е една наистина благородна кампания, резултатите от които вече се виждат – високо квалифицирани жени-майки с потенциала да предоставят по-добър живот за семействата си. Ще си позволя да цитирам Франсис Дъфи – Регионалния Директор на една от партниращите по проекта организации Capgemini:
Много сме развълнувани от партньорството с #techmums в помощ на майките да разпознаят и реализират своите силни страни; заедно, ще ги снабдим с дигитални умения, от които се нуждаят, за да развият успешни кариери във всяка индустрия, която изберат. На свой ред, ние вярваме, че те ще предложат на бъдещите си работодатели по-голямо разнообразие на мнения, което ще стимулира иновациите и печалбите в бизнеса.
Всъщност, моето учебно приключение е част от тази кампания. Всичко започна с кандидатстването ми за курса и провеждането на интервю, за да оценят до колко съм подходяща. След като ме одобриха направо ме поканиха на първата ми сесия от курса в Code Clan. Code Clan си кооперира с #Тechmums в предоставянето и провеждането на няколко месечен уникален курс за майки, които искат да превърнат социалните медии и блогърството в начин на живот и прехрана. Всъщност Code Clan са първата и единствена в Шотландия SQA акредитирана академия за дигитални умения, целяща да спомогне преодоляването на недостиг на дигитални умения в развиващата се технологична индустрия в страната. Чрез дигиталните си курсове, изцяло водени от нуждите на техно индустрията, помагат ежедневно в квалифицирането на стотици професионалисти и осъществяването на връзка с нарастващата им мрежа от партниращи работодатели. Едно от нещата за тях, които супер ме впечатлиха е, че провеждат курсове и за деца и ако малката беше по-голяма със сигурност щях да я запиша. Но да се върнем на моя курс.
Невероятни жени с разнообразен опит и интереси зад гърба си; млади, свежи и надъхани инструктори и предразполагаща, неформална, високотехнологична атмосфера с гледка към единбургския дворец са елементите, които ме посрещат на всяка учебна сесия. Не съм сигурна на кое се наслаждавам повече – нещата, които научавам или интеракцията с тези вълшебни, супер мотивирани и смели жени.
Всеки детайл от подготовката ни, всяка практика и теми са внимателно разработени, за да отговорят на изискванията на все по-технологичния свят, в който живеем и възможните, които той ни предлага. Адекватно предаденото съдържание, горещото лате (всяка майка знае, че „горещо“ тук е ключово), шоколадовите бисквити и извънредните часове, които които имаме право да записваме за индивидуални въпроси и насоки са напълно безплатни. И не защото шотландците не могат да си позволят такъв курс, а защото обществото отчита значимата роля и предизвикателства, които работещата жена-майка-домакиня посреща в ежедневието си.
Дори работодателите в страната предлагат гъвкави работни възможности за майките, за да могат да се чувстват оползотворени и успешни под формата на почасов работен ден, работа от дома и др. Много е трудно да се намери здравословния баланс в граденето на кариера и грижата за семейството и хората тук го отчитат и уважават. В крайна сметка, всеки момент от съществуването ни или израстваме, или потъваме в безхаберието и незаинтересоваността. Аплауз за всички, които избират първото. Нищо в този живот не е лесно и нищо, което си заслужава не се получава на готово. Но е хубаво да знаеш, че някой те подкрепя по пътя.
ХХХ
Русалката
