През бременността бях сключила пакт с дъщеря ми да ме подтиква да хапвам всичко без тестени и сладки неща. Когато имаш сладък зъб (като мен) и без да си бременна тези неща изискват неистов контрол. И понеже съм на вълна анимационни ми излиза образа на Маша от „Маша и Мечока“, в чийто образ се превъплъщавам с лекота щом изпитам глад за сладко. За да е напълно ясно – мога да изкарам цяла обиколка на Земята около Слънцето на сладко. Просто спортувам ежедневно и затова не ми личи.
Та за бременността – малката сякаш ме чу и разбра (аз ежедневно й припомнях, че сладкото не е опция за тези девет месеца) и така някак ми се получиха нещата. Когато особено много исках да изям нещо сладко посягах към печената тиква с мед и ядки, сурови барчета, които си правех у дома (блендирани фурми, сурово какао и ядки, оваляни в кокос например) или домашен сладолед с чия (замразявах любими плодове в фризера и след това ги пусках в блендера и поръсвах с чия и свежи плодове). На фона на цялото това избягване на гадните шоколади и сладки от магазините, които дори не мога да нарека шоколад, днес малката има особено изявен интерес към сладкото.
Сутрин например се събужда с боен възглас „Мами“, който не търпи и минута по-дълго излежаване в леглото. След като е успяла да измъкне от леглото бледото ми подобие на човек, което снове рошаво с едно полуотворено око и преплитащи се крака се чува подканящото „бейбичино“. Тук във Великобритания всяко кафене прави бейбичино, а именно топло прясно мляко поръсено отгоре с щипка какао. И понеже аз всекидневно правя богати я Costa Cafe, я Starbucks – тя вече гордо поръчва своето бейбичино САМА, което е винаги безплатно за децата. То и като количество се равнява на 6 глътки макс.
След като съм забъркала свещената течност, която носи омиротворение за следващите поне 5 минути, в които гордо мога да си измия физиономията и зъбите и дори понякога да си сложа крем на половината лице, се чува следващата команда, която в добри я случай е „строуберииииииииииииис“ (ягоди), в не до там добрия е „чоколит“ (шоколад). Заради този чоколит се научих да правя вълшебен домашен шоколад за точно 5 минути единствено със сурови съставки и без никакви подсладители освен фурми. Рецептата ми е доста проста и може да я прочетете тук. Този път направих и бонбони с цял лешник по средата, оваляни в кокос. За малката обикновено оставям чистата форма на шоколада без ядки.
Та следвайки я, снощи приготвих новата доза, с която да зарадвам малката госпожица. Освен безкрайно вкусно е и много полезно, така че на такъв чоколит съм навита. Лошото е, че като ходим на гости другите деца ядат мнимо подобие на шоколад от магазина, а не това вълшебство, което сътворявам за минути…..но…какво да се прави.
В случаите, когато правя шоколада за мен слагам и протеин на прах (суроватъчен), така че да доставя абсолютен набор от нутриенти за добър тонус през деня и здраве. Използвам протеините на Biogame или Herbalife.
ХХХ
Русалката
