Сигурно е хубаво да си пилот. Издигаш се високо над земната глъч, отърсваш се от праха на обикновеното, за да отвориш сетивата си за истински красивото. Какво ли е да можеш да виждаш отвисоко всяка целувка на слънцето с хоризонта за лека нощ и за добро утро?
Докато чаках полета в кафенето на летището ме обля златната слънчева милувка на залеза. Беше толкова красиво, дори сюрреалистично. Изчаках трепетно да се кача на самолета, за да снимам от стълбите, но пилотът изобщо не беше съобразил ъгъла си на паркиране 😀 За първи път летях с толкова малък самолет. Двигателите му бяха почти в ушите ми и упорито скриваха красивата гледка. За миг си представих как изтичвам до пилотската кабина, ей така само за една снимка. Пилотът беше доста дружелюбен, но надали с охота щеше да ме допусне в небесната си обител.
Затова реших да ви разкажа за църквите във Великобритания. Да, да, правилно четете – за църквите. Отдавна исках да напиша нещо за тях, но все не намирах правилния тон. Не съм религиозна. Вярвам в по-висша енергия, изпитвам на моменти необходимост да вляза в църквата, да запаля свещ и да се помоля. Понякога дори постя. Но нищо от това не е с религиозна тематика. Правя го подбудена от вътрешна необходимост, моментен импулс, здравословни причини…
Когато се преместихме във Великобритания малката беше на няколко месеца. Не се чувствах готова да я пусна на ясла, затова започнах да търся алтернативи на занимания за деца, където мога да бъда с нея. Така попаднах на различни плейгрупи, всяка от които се провеждаше в църква. В главата ми веднага изникнаха картини как кърмачета играят на черковния под с ноевия ковчег и разлистват библията. Така за няколко седмици темата бе официално приключена и никой вкъщи повече не отвори дума за това. До онзи момент, когато малката отмъкна лопатката и кофичката на един симпатичен младеж и започна да копае дупка в пясъчника в парка. Момченцето беше готово да запълни пясъчната дупка с море от сълзи, когато красивата му майка с абаносова коса му разясни концепцията за споделянето на играчките (До ден днешен не съм сигурна дали харесвам да учим децата си на това. Нали трябва да ги учим с пример. Истината е, че ако непознат дойде и ми поиска ключовете от колата, за да си поиграе с нея услужливо няма да я споделя. Защо децата да си споделят кофичките за пясък ако не желаят да го направят в този момент по някаква тяхна си причина?! Както и да е…) В този момент горещо изсипах благодарствени слова на милата майка, защото вече виждах сълзи в очите на дъщеря ми само при мисълта да се раздели с кофичката и лопатката.
Така от дума на дума се заговорихме за това къде местните водят децата си да се забавляват изключаеше очевидното. И хоп – плейгрупите в черквите пак бяха на дневен ред. Бях уверена от готината мама, че в тях няма нищо религиозно и че просто се използват помещения, собственост на черквата та реших да се престраша. Еднократно. Само за да изследвам непозната територия. Ами….влюбих се в концепцията. Факт, първоначално звучи най-малкото странно, но ето за какво става дума.
Плейгрипуте са страхотно място, където майки с деца се срещат, за да се социализират. Майките получават своя звезден миг да пият горещ чай, кафе, студено сокче….все луксове, когато имаш малко дете. Не че не може да ги имаш иначе, просто кафето рядко е топло, а сокът – рядко студен. Получават и своя шанс да обменят гореща информация за смяната на времето, на памперсите, захранването, глобалното затопляне, новата колекция на Ted Baker и други все така вълнуващи теми. Децата, обаче, о, децата са в рая на игрите. Фразата, която ми идва в главата е „от пиле мляко“. Няма играчка, за която да се сетите и там да я няма. Ама всяка играчка, супер герой, бърза кола, кукла, количка, акумулаторен мотор, палатка, замък, Lego, батут, пързалки, люлки….всичко. Ама всичко. Когато се изморят от игрите могат да се енергизират с един бърз плод, бейбичино (мляко с какао, което е супер известно и разпространено тук), оризовка, сок.. В общи линии, плейгрупите функционират или на принципа дарение (£1 на човек) или храна. Храната е за майките и децата, да имат сили да клюкарстват и играят. Плейгрупите са винаги сутрин и продължават до 11-11.30, когато по тукашните стандарти е време децата да обядват.
Помещенията, които се използват обикновено са към допълнителните постройки на черквата и са особено просторни и светли. Една от залите, които използваме има дори сцена и обикновено децата от близкото училище изнасят представленията си там, а през август, когато целият град вибрира ритмично под културните ритми на Frindge фестивала, там се провеждат и някои от фестивалните изяви. Залите за плейгрупите са добре отоплени и спретнати. Не си представяйте олтар и деца тичащи наоколо. Знам, че така си го визуализирате, защото и аз бях по същия начин преди да ги видя на живо. Всичко е отделено и няма никакво религиозно присъствие. Когато времето е хубаво, плейгрупите се изместват в чудните дворове на черквите сред зеленина и цветна красота. Така от „Само да ги видя“, плейгрупите се превърнаха в задължителна част от деня. Малката си има цяла банда приятелчета, с която ритуално ходят до Starbucks за чаша бейбичино и още игри след плейгрупите. Обикновено е тоталка, когато я оставя в яслата на обед.
Другото супер любопитно нещо за черквите е, че повечето от тях си имат кафенета. Така, миналата година, когато на връх Цветница с майка ми решихме да отидем на служба в черквата (тя е цвете и празнува) след кратката и супер свежа служба, отчето покани всички на кафе в черковното кафене. Няма да ви обяснявам колко високо ми се вдигнаха веждите от учуда и недоумение какво точно съм чула. Но да, имат си кафенета. И не, не са някакви скапани, гадни дупки. Представете си кафене тип Starbucks, Costa, Nero….За такова нещо ви говоря. Това например е кафенето на любимата ми катедрала St. Giles, където намирам покой, когато искам да запаля свещичка и да потъна в тишина.
Ами…яко ми е готино да си пия кафето там дори когато прелитам набързо към някоя близка дестинация. Истината е, че често там се навъртат и доста костюмари, отмарящи обедно от работната офисна атмосфера.
Това, което истински ме впечатлява, обаче, и горещо препоръчвам са концертните изпълнения в черквите. Любимата ми катедрала е St. Giles – има чутовен орган и понякога велики пиянисти свирят Бах, Шуман, Вивалди, Моцарт и други. Тук може да видите уникалната програма за идните седмици. Онзи ден пък попаднахме на уникално музикално представление от цигулки. Акустиката е феноменална. Сериозно си заслужава. Особено за любители <3
Традициите не са това, което бяха. И това е толкова вълнуващо!
ХХХ
Русалката
