Анафилаксия – животозастрашаваща остра алергична реакция, която за минути може да доведе до летален край. А беше една обикновена четвъртък вечер…
Родена съм в неделя. Мама никога не пропуска да ми каже, че Господ обича родените в неделя. И след като линейката пристигна за 90 решаващи живота ми секунди, съм склонна да вярвам, че мама е права.
КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО
Беше като сцена от екшън, напоена богато с напрежение, несигурност и неясен край. Приготвих вкусна, високо протеинова и богата на фибри вечеря със скариди, яйца и зеленчуци. Бях в приповдигнато настроение и не дочаках втора поканя да изям трите кралски скариди, останали в чинията на малката. Сложих маратонките и спортния екип и отидох да тичам в парка както обикновено. Вечер като всяка друга.
С изключение на едно. Светът ми се срина малко преди края на 5 километровата ми обиколка в парка. Нещо лошо се случваше с тялото ми и аз нямах никакъв контрол над него. Внезапно долните клепачи на очите ми се подуха и започнаха да парят. Зрението ми се замъгли, а усещането беше като за горещ пясък, извиращ от очите ми. Стъпалата ме прорязаха с жестока болка и започнаха да парят. Езикът се удебели и втвърди, усещайки го като гигантско чуждо тяло в устата си. Все по-трудно си поемах дъх. Бях силно замаяна. Вече не виждах почти нищо.
Със сетни сили опитах да избера мъжа ми, осъзнала, че ще се сгромолясам на земята в несвяст всеки миг. Всичко беше толкова размазано, че нищо не успявах да направя на екрана. Вече лежах на алеята в парка и разни хора започнаха да се притичват на помощ. Чувах как ми говорят, но не можех да помръдна. Не можех да си взема дъх. Изпитвах зверска болка. Цялото ми тяло пареше като залято с лава.
Разбирах какво се случва около мен, но единствено в съзнанието си. Тялото се беше предало. Лежеше безжизнено на асфалта. Някой енергично се опитваше да ме съживи. Парамедиците вече бяха до мен и правеха опити да отворят очите ми. Исках, о, толкова исках да им кажа какво се бе случило, колко ме болеше, но не можех да помръдна.
Срязаха дрехите ми с ножица докато лежах навън в опит да ми окажат първа помощ. Дишах все по-слабо и трудно. Усетих обождания от игли. Вскчко болеше така силно.
Усещах се странно. Като…да е дошло време да стана взездичка на небето. Без страх. Някак с примирение. Но и тъга. Мислех за обичните си. Как ще продължат без мен? Какво ще се случи с тях? И за миг не погледнах назад. Нямаше време за миналото. Важни бяха сега и утре.
Администрираха ми адреналин. Предизвика зловещи гърчове. Замръзвах. Слагаха одеяло върху одеяло отгоре ми, а все беше студено. Искаха да дишам, а не можех. Сложиха ми кислородна маска. Пак не можех. Колко болеше само. Всичко. Чувах само въпроси. Наставления да отворя очи. Не можех. Усещах, че се движим вече. Чувах гласовете на мъжа ми и дъщеря ми, а тялото ми беше в конвулсии. Представям си каква гледка е било отстрани.
В СПЕШНОТО
В болницата ме преместиха на друго легло. Исках единствено да ме оставят, а облепиха и прободоха тялото ми хиляди пъти. Включиха системи, следяха показателите на голям екран, който пишеще като аларма на магазин в червено. Болката намаля внезапно. Конвулсиите продължаваха. Толкова беше студено.
Дочух разни откъслечни моменти от разговорите на лекарите, които сновяха наоколо. Температура 34 градуса при вкарване в линейката. Кръвно 49/43. Пред тотален колапс. Дихателни пътища стеснени и не позволяващи свободен достъп на кислород. И още, и още. Слушах и отказвах да приема.
Останах цялата нощ узурпирана от апарати, абокати, кабели, системи, постоянни тестове на кръвта, електрокардиограми, мерене на кръвно…Анафилаксия. Вследствие на 3-те(!) кралски скариди, които хапнах от чинията на дъщеря ми.
На сутринта кръвното ми се беше вдигнало “чак” до 80. Поддържаха го на системи, защото отказвах още адреналин. Успях да стана. Насилих се да си взема душ. Разбирате…пот, повръщане, всякакви екстри. Дадоха ми хавлии, шампоан, сапун, усмивки, подкрепа и човешко отношение. Разсмиваха ме, успокояваха ме, даваха ми кураж. Лекарите и сестрите бяха неизменно до мен. 4 екипа неотразими професионалисти! Проявиха малки жестове на човечност, които за мен означаваха света в този миг.
Магията е в малките неща. Да си добър лекар не е само да си брилянтен специалист. Това е да имаш съвест, морал, човечност, изконна загриженост и подкрепа. Да ги проявяваш. Осъзнато. На място.
НЯКОЛКО ВАЖНИ СЪВЕТА
– Ако видите човек, който не може да си поеме дъх, не се опитвайте да му помогнете. Викнете линейка незабавно. Всяка секунда е от значение.
– Попитайте го дали има инхалатор, инжекции с адреналин в себе си или друг животоспасяващ медикамент и му помогнете да ги администрира.
– Не им предлагайте вода и храна. В такова състояние човек не може да приема. Единствено връща.
КАКВО СЕ СЛУЧВА С ТЯЛОТО ПО ВРЕМЕ НА АНАФИЛАКСИЯ
По време на анафилактичен шок имунната система преминава в режим на свръхпроизводство на възпалителни химикали с цел да атакува алергена, който я е нападнал. Това, обаче, предизвиква тотален шок за тялото, който има най-различни измерения. Аз, за пълен разкош, имах всичко от диаграмата по-долу.
СИМПТОМИ
Симптомите на анафилаксия обикновено се проявяват в рамките на минути след излагане на даден алерген. Понякога това може да се случи около половин час по-късно, какъвто беше моят случай. Сред най-честите симптоми са:
- Кожни реакции, включително копривна треска и сърбеж и зачервена или бледа кожа
- Рязко смъкване на кръвно налягане (хипотония)
- Стесняване на дихателните пътища
- Подут език или гърло, което може да причини хрипове и проблеми с дишането
- Слаб и бърз пулс
- Гадене, повръщане или диария
- Замайване или припадък
ПРИЧИНИ
Най-честите причини при деца са:
- Хранителни алергии /фъстъци, ядки, риба, миди, мляко и др./
При възрастните към хранителните алергии, провокатор могат да бъдат и:
- Някои лекарства /антибиотици, аспирин и други обезболяващи без рецепта, интравенозният (IV) контраст, използвани в някои образни тестове/;
- Ухапвания от пчели, оси, стършели, огнени мравки;
- Латекс;
По-редки причинители могат да бъдат:
- Аеробни упражнения /джогинг, ходене…/;
- Яденето на определени храни преди упражнения или упражнения, когато времето е горещо, студено или влажно.
Ако не знаете какво предизвиква вашата алергична атака, определени тестове могат да ви помогнат да идентифицирате алергена. В някои случаи причината за анафилаксията никога не се идентифицира (идиопатична анафилаксия).
Във всеки случай, личният ми съвет е да предупредите близки и приятели какво трябва да направят за вас ако ви се случи подобно нещо отново. Това ще ви помогне да избегнете фаталния край и да получите навременна и адекватна медицинска помощ.
ХХХ
Русалката
