Имах богато на игри, забавления и ежедневни откривателства детство. Вместо да преобличам кукли и да скачам на ластик, майка ми редовно ме намираше да ритам топка с момчетата, да се надбягвам с тях, да се катеря по дървета и огради и да се измъквам тайно от вкъщи докато се предполага, че спя блажено следобеден сън. Вечер, изтощена от вълшебствата на деня, заспивах винаги с приказка. Имах огромна колекция от касети и слушах всяка нощ, настръхнала от емоция, любимите си разкази.
Днес, приказките отново са неизменна част от живота ми. Има ги в случките от деня, в топлата прегръдка вечер преди тя да заспи, в ученето на нови неща, в магията на емоциите. А декември е особено емоционален и приказен месец. Има вкус на домашен уют, семейни вечери и сбъднати мечти. Въпреки, че съм на 21 (и винаги ще бъда, защото на толкова се чувствам!) продължавам да вярвам в добрия старец с шейната, в доброто, в новото начало, в годишните равносметки, в полета на въображението, в широките хоризонти. Декември е време да бъдем по детски чисти и истински. Да забъркаме в душите си магията на доброто и да я раздаваме щедро. На тези, които обичаме. На тези, които имат нужда от нея.
Днес, на Никулден, подготвям празнична вечеря за най-близките ми хора. Трапезата ми ще изобилства от смирение, емпатия, хармония, любов, щедрост и споделеност. Защото това е Свети Никола в няколко думи. Докато търсех подходяща история, която да разкажа като приказка на дъщеря ми, за да я въведа в тематиката на празника, попаднах на няколко интересни легенди за светеца, в чието име ще си кажем наздраве с хубаво вино и домашно изпечена риба. Встрани от покровителството му над моряците, които избавил от сигурна смърт в бурните води край Турция с молитви и вяра, ме плениха други две негови превъплъщения. Това на закрилник на децата и първичния образ на стареца с голям корем, който се спуска през комини и сажди, за да дари най-малките със сбъднати желания.
История разказва за трима теолози, пътуващи за Атина, за да се учат. Нечестив кръчмар ги погубил в хана си, скривайки останките им. Епископ (по онова време) Никола пътувал по същия маршрут и спрял в злочестия хан за отдих. През нощта му се присънило престъплението, станал и повикал ханджията. Молейки се в вяра и надежда в Бога, Никола върнал трите момчета към живота. Така, той се превърнал в патрон и защитник на децата.
А как се е родила приказката за дядо Коледа е не по-малко вълнуваща история. Имало беден човек с три дъщери. Немотията го лишила от зестра, с която да им осигури женихи. Решен да помогне, една нощ свети Никола тайно пуснал торба с жълтъци през комина на къщата. Торбата паднала в чорап, закачен на камината да съхне. Така най-голямата от дъщерите скоро се сдобила с жених. Същото се повторило и с втората дъщеря на бедняка. За да открие човека, който му бил помогнал толкова много, бащата тайно се скрил до камината, докато една нощ видял свети Никола да пада през комина с торба жълтици. Светията го помолил да не казва на никого какво е направил. Но скоро се разчуло за добрините на смирения Никола и така се родила легендата за чорапите, провесени от камината, които сутрин децата намирали пълни с подаръци, оставени от свети Никола в знак на доброта и щедрост. Така в Англия започнали да наричат добрия старец „Татко Коледа“, в Австрия и Германия „Кристкинд“, а в Щатите „Синтерклаас“, променено впоследствие на познатото и до днес „Санта Клаус“.
Както казах и в началото на разказа си – декември е приказен месец. Време, в което да си позволим да бъдем добри, да подхождаме с вяра към хората, да бъдем щедри, скромни и смирени. Да дариш щастие и повод за усмивки у някого е най-големия подарък за душата и сърцето. Ние сме щастливи тогава и само тогава, когато прескъпите за нас хора са здрави и щастливи.
Затова вдигам наздравица за всички с пожеланието да имаме вяра, да случваме добро и да изписваме страниците от живота си с надежда и поглед, прикован към изгрева.
ХХХ
Русалката
