Премествайки се да живея във Великобритания ме беше страх, че ще остана без приятелките си. Онези, с които споделях всеки ден, всеки емоционален тайфун, всяка мечта, всеки успех и провал, всяка глупава покупка, всеки четвъртък вечер в Beach Bar-а на Раковски. Понякога така се привързвам към някого, че раздялата боли като физическа рана от естествено раждане.
В началото прелитах честичко до София, живеех в социалните медии, където си правехме дистанционни пиршества, отпивайки кафето си заедно сутрин рано пред камерата на телефона и споделяйки случките от изминалия ден. Впоследствие се случиха нови приятелства тук, които превзеха сърцето ми и украсиха дните ми. Днес, ритуалните онлайн срещи с приятелките ми от България са неизменна част от ежедневието ми, те са все така кофчеже с безценния дар на приятелството, който сгрява душата ми, но са обогатени и от живите срещи и преживявания с тукашните ми нови приятелки.
На lady’s night партито ни от онзи ден очите горяха от бушуваща кръв и настроение, а устните не спираха да се движат, залисани в сладки приказки. Заговорихме се за очакванията на социума, които се опитват да структурират живота ни и за разочарованието, което неминуемо изскача от някъде след време. Дружно решихме да пием за всичко, от което не бива да ни пука. За всичко онова, от което като се отърсим ставаме по-щастливи, по-уравновесени и по-успешни.
Имаше доста наздравици снощи, както ще прочетете 🙂 Ето за какво осъзнато избрахме да НЕ ни пука 😉
1. Какво другите мислят за нас. Чуждото мнение не е диагноза, а и има повече нюанси отколкото келейдоскопа цветове. Съответно е напълно ирелевантно. Като такова няма как да формира дори прашинка от емоционалния ни заряд, мисли, мечти или решения.
2. Очакванията на социума от нас. Ако си позволим да живеем по начин, който да е удовлетворяващ за всички наоколо освен за нас самите, то тогава няма да сме живели изобщо. Доста тъжно би било ако и без друго краткия живот се пропилее в гонене на чужди мечти и надежди.
3. Миналото ни. Всеки носи товар със себе си. Всеки е белязан от него. Но миналото е точно това – минало. То не може да се поправи, но за сметка на това настоящето и бъдещето са наши 🙂 Може да ги нарисуваме с цветовете на мечтите и стремежите си.
4. Грешките и провалите ни. Провалът не е повод за разочарование. Всяка грешка означава, че правим опит да направим нещо. Само тези дето седят и чакат възможност, която да им с спусне от нищото не грешат. Освен това всяка грешка е безценен опит, който струва много повече от всяка мнима победа.
5. Хората, които не ни харесват. Ако живеехме в утопия сигурно всеки щеше да ни е фен до гроб. Само че реалността е друга и това е страхотно. Защото всеки от нас има своя вълнуващ път на тази Земя и трябва да прави това, което истински обича и желае. Всичко друго е живот в окови.
Ще завърша така:
Наздраве за едно по-осъзнато, щастливо и хармонично съществуване.
ХХХ
Русалката
