Лайфстаил

В града на лордовете

И понеже съдбата е като цветарка на площад Славейков, стръкове с цветни изненади дебнат от всякъде. Вследствие на няколко вълнуващи обстоятелства и огромен букет от съдбовни сюрпризи от известно време живея в държава, обитавана от лордове. Толкова аристократизъм, магичност и загадъчност на едно място рядко се срещат в малък град като Единбург. Всеки поглед навън и всяка разходка (дори до магазина) са пищен гуляй за сетивата и най-вече мирогледа.

Усмихнати минувачи, вежливи кавалери, впечатляваща архитектура, зеленина и подреденост така динамично задвижват хормоните, че усещането наподобява делириума от бременността след първия триместър. И тъй като Единбург е апетитна хапка сред дестинациите, които Европа предлага, често се радвам на компанията на любими другари от родината. Моята Невена, с която споделяме парализиращ брой прилики във всички възможни отношения, сподели няколко безценни дни с мен в града на лордовете и лордките (както ги наричаме с лека полувинчата усмивка и едва доловима лява трапчинка).

Та изследваме атмосферата на града из нощните заведения и докато попиваме симфонията от шумна глъч, местна музика, омайни коктейли, мъже в поли, жени в панталони и други интересни решения, трескаво обсъждаме темата за лордовете. Тематиката за синята кръв естетвено последва разходката ни до единбургския дворец часове преди това. И понеже всичко това ни дойде някак прекомерно царствено, съдбата естествено се намеси и предложи един съвсем не прозаичен завършек на вечерта за двете блондинки с вкус на няколко коктейла.

Как да срещнеш истинския лорд ако преди това не целунеш няколко жаби. И ето – една покори с лъвски скок левия безкрайно грациозен ботуш на Невена. Последва кратък писък, манифестиращ крайно недоумение, който сигурна съм разтърси из основи иначе спокойния комплекс, в който живеем. Не знам съседите дали разбраха, че в двора ни има жаба, но със сигурност разбраха, че ги има Невена и Мария. Изтрезнели от омая на хубавия алкохол, с далеч не леко разочарование наблюдавахме как жабата-нелорд без особена грация, присъща на някой от съответното потекло, се запъти към китните храсти встрани от нас и потъна в прегръдката на мрака. Почти като нас, които дълго след това чуруликахме виртуозно случката от комфорта на меките си легла.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close