Душата ми разцъфва заедно с пролетта навън. Всеки път, когато частичка от българското заживее тук ликувам като малко дете.
Беше 1-ви март и още със събуждането с малката се накичихме с мартенички и си пожелахме здраве. Майка ми предвидливо беше изпратила около петдесетина гривнички по пощата, които едва дочакаха неразопаковани заветното първомартенско утро. Като истинска дама с нюх за бижута, малката реши, че трябва да изпъстри мини ръчичката си с всички разновидности гривни. След като запълнихме надлежно всеки милиметър плът от китката до лакътя с бяло-червени кончета, си спретнахме Баба Мартенска фотосесия за радост на всички роднини и приятели.
Облечени в настроение и въоръжени с усмивки, събрахме всички налични мартенички и докато малката си слагаше чорапите, успях да напиша на лист хартия кратък разказ за Баба Марта и обичая ни. Учителките в предучилищната се зарадваха на идеята да споделят празника с нас и под формата на приказка и игра да запознаят дечицата с Баба Марта. Толкова се вълнувах, че не можах да се сдържа и вместо да си тръгна се скрих зад ъгъла на едната зала и притихнала в очакване зачаках да видя какво ще се случи.
В предучилищната децата имат няколко огромни зали с различни занимания. В едната от тях имат просторен ъгъл с пухкав килим и много възглавници на пода. Това е тяхната приказна обител, където се срещат с магичния свят на приказките. Този ден, там ги очакваше Баба Марта. Картинката беше толкова мила и емоционална. Малките джуджета се бяха наредили в поза лотос по боси крачета и с греещ поглед поемаха всяка дума от разказа на учителката, която с толкова чувство и динамика в гласа пресъздаде поверието за Баба Марта. В края на разказа малките вече любопитстваха за гривничките и с помощ всяко от дечицата се сдоби с мартеничка на ръчичката. Останаха няколко и за учителките, които бяха пленени от идеята да ги носят със себе си и когато видят разцъфнало дърво да ги окичат с молитва за здраве и благоденствие.
Вечерта, когато отидох да взема малката, дечицата все още носеха гривничките и чуруликаха „Happy Baba Marta!“. Бяха го запомнили!!!!!! Учителките също ме посрещнаха с „Happy Baba Marta!“. Почти се разплаках от умиление!
Всеки път, когато отивах да взимам малката, учителките ми показваха гривничките на ръцете си. Едната от учителките чакаше някакво много специално за нея дърво да цъфне в двора на къщата й, за да може да го закичи с мартеничката си. Въпреки, че тук пролетта дойде още преди повече от месец и половина и аз носих мартеничката си до вчера. Закачих я на дървото в двора ни и докато я снимах за тази статия, видях на заден фон още една мартеничка. Стана ми топло и мило.
Домът не е географска локация. Домът е там, където са хората, които обичаме и където се чувстваме щастливи. А за истинското щастие често е нужно съвсем малко!
ХХХ
Русалката
