Казват времето летяло. Колко бързо изтича, обаче, си давам сметка едва когато погледна дъщеря ми. Шест минутен престой в съседната стая и тя вече е пораснала с няколко бели, океан от ентусиазъм да сътвори нови щуротии и няколко лъвски скока, които на практика я делят от тях. От опит вече знам, че когато настъпи тишина за повече от миг, нещо много нередно се случва наоколо.
Докато приготвях сутрешната закуска в ръкопашен бой с часовника, печката и продуктите в хладилника, настъпиха няколко особено дълги тихи мига в съседната стая. Подготвена да посрещна участта си на мама, която ще се изправи срещу лукавия пламък на беладжийския детски гений, скрит в най-красивите сини очи, се запътих към спалнята. Практически погледнато, заварих дъщеря ми да си прави маникюр. Предвид крехката й възраст от двадесет и два месеца, картинката изглеждаше горе долу така: лилави ръце до лактите, изографисани лилави бузи и ситни лилави пръски, артистично разпръскани по блузата с любимата Minnie Mouse. Очите горяха от радост по новата модерна визия, а устните бяха извити в най-широката усмивка, разкриваща всичките й четиринадесет зъба.
Преглъщайки факта, че вече имам голямо момиче вкъщи, а не бебе, което се интересува от биберони, пристъпих към почистване на целия този арт шедьовър. След като благополучно премахнах всички щети и се разходихме в Южния парк за награда, започнах да обмислям новата си статия. Тогава телефонът извъня и Илияна ме попита:
И: „Тя е 92-ри размер, нали?“.
Аз: „Не, 86-ти е.“
И: „Да не си в грешка?! На етикета пише 92 сантиметра за две годишно детенце!“
Интересното е, че потресена от този факт, проверих размера на дрехите й, и той наистина беше 92… Аз очевидно бях останала в някой предходен отрязък от живота на литъл мис съншайн, където тя беше една осемдесет и шест сантиметрова усмивка.
Та мисълта ми е, че времето не лети, то минава със скоростта на три мигвания. Понякога, засмукани от ежедневието пропускаме някои съществени мигове. Подобно на Тигър от „Мечо Пух“, скачаме в облаците и докато падаме прескачаме насладата от онези дребни събития, които дават отенък на живота ни.
