Когато завършвах училище и кандидатствах за университети в чужбина, майка ми много искаше да добавя към списъка си Единбургския Университет. Само поглеждайки на картата колко на север се намира и миглите ми се покриха със скреж. Отпадна като опция още в онзи миг. Съдбата, обаче, си знае работата и не пропуска да намигне шеговито, когато си стягаш багажа, за да се преместиш да живееш там години по-късно. Днес, Единбург е моят дом и въпреки, че е доста на север, снегът и зимният студ са мираж за този град. Целуван от Гълфстрийма и сгушен в прегръдката на 7 хълма, той е ветровит, но никога абсурдно студен.
Не е трудно да се влюбиш в него от пръв поглед. Дори не знам от къде да започна… Може би от така актуалната напоследък тема за въздуха. Всъщност Единбург е европейската столица с най-чист въздух. Когато приятелката ми Невена ни гостува през март, спа всяка нощ на отворен прозорец, защото не искаше да пропусне и една молекула кислород. Разходката из града навява доза романтика и приказност. Дали заради дворците, дали заради архитектурата или нощните светлини – но я има! Вдишваш я с всеки дъх и просто се оставяш да те изпълни и всепогълне. Хората са всичко друго, но не и студени. Когато Илияна кацна за първи път тук, изгуби връзка с нас. Докато се суетяла по улицата в размисли как да постъпи, две момичета й се притекли на помощ и й услужили с телефон, спасявайки я от зимната прегръдка на нощта. Човечността личи сякаш най-силно в отношението към най-малките. Да си дете в Единбург означава да живееш в приказка. Не веднъж съм ви разказвала за страхотните плейгрупи, забавленията в библиотеката, музея или националната галерия за изкуства, интересните активности из всички други културни учреждения, фестивали, светлинни шоута и т.н. и т.н., за които може да помислите.
Crèche е върхът на алтруизма. Намира се в шотландския Парламент и е раят на всеки, който е по работа там и води със себе си своите мини версии. Разположена на огромна площ, с цели стени от прозорци, които осигуряват естествена светлина и разнообразие от играчки, на което дори Hamleys биха завидяли, Crèche е мястото, където можете да оставите детето си на грижите на усмихнати и доволни от живота млади хора, които разкриват нови предизвикателства и светове за малките човечета. Crèche е абсолютно безплатна и в началото е създадена единствено за децата на парламентьорите. Днес Crèche е достъпна за всеки, който работи от Парламента (както често правя аз), който е влязъл да го разгледа, но иска спокойствие за час или просто за някой, който иска да опита уникалното кафе и масленки, специално направени за Парламента.
Пътят до Crèche е обсипан с поредица сканинги, като на летището, попълването на куп документи, упоменаването къде из сградата могат да ви намерят, връчването ви на пропуск и разписването, че сте поверили отрочето си на грижите на Парламента. След това може да вкусите от свободата. А в Парламента не е като да няма какво да правите. С приятелките ми сме записали децата си на частни детски градини, които малчуганите посещават следобедите. Не за друго, ами защото никоя от нас не успява да събуди децата и да ги приготви на време за сутрешните сесии, които започват в 7.30. С грандиозни усилия успяваме да излезем към 10.00, затова понякога взимаме компютрите и децата и се запътваме към Парламента. Оставяме децата в Crèche и се отправяме към лобито или кафенето. Аранжираме лаптопите и се потапяме в работната си вселена, откъсвайки поглед от мониторите само, за да отхапем от омайните масленки или да вкусим от уникалната кафе бленда.
За тези, на които не им е работно винаги могат да разгледат страхотните изложби на картини и фотоси в лобито, да посетят някое от парламентарните заседания, да разгледат сградата от вътре, която е архитектурен шедьовър и буди любопитството на малки и големи или….просто да гледат в една точка – занимание на което всяка майка се моли да може да се отдаде поне за миг.
Въпреки молбите ми да ми позволят да снимам Crèche, за да ви я покажа отблизо, мерките за сигурност не го позволиха. Но мога да ви уверя, че ако бях дете, щях да искам да прекарвам там поне няколко часа в седмицата. Строейки замъци от пясък в пясъчника, надпреварвайки се с моторни яхти в мини басейнчето, състезавайки се с рали коли в една от залите, пресъздавайки мечтите си с боички и брокат върху бялото платно, хранейки куклите или изпращайки пожарните в мини градчето на Crèche. Там никога не може да ти е скучно, защото е мястото, къде да случваш мини откривателства и приятелства, да учиш нови неща и искрено да се забавляваш. И всичко това в една приятелска, топла и задушевна атмосфера на сигурност, достъпност и забава.
Понякога ми става мъчно, че тези неща звучат като измислен разказ в българската реалност. Една мисъл в тази насока, една стъпа към тази цел и толкова много неща биха могли да се променят. Жалко, че жаждата за лично облагодетелстване все още е приоритет за тези, от които това зависи в родината ми.
ХХХ
Русалката
