Той е толкова бурен, дълбок, непоколебим и с толкова много нюанси на синьото. Подхваща те като вълна, издига те високо до небесата, а после за миг те хвърля чутовно на дъното, отласква те нагоре отново и ти показва красотата на изгрева. Толкова ми прилича на океан – нестихваща стихия, в която да се потопиш напълно, за да живееш истински. Това е живота. Или поне моят. Живот, в който мислите се превръщат в думи, думите в действия, действията в навици, навиците в характер, а характера в съдба. Научих се да ценя всяка случка, защото ме учи на сила, търпение, оцеляване и нова перспектива. Обичам всяка радост и всяка болка еднакво,…

Премествайки се да живея във Великобритания ме беше страх, че ще остана без приятелките си. Онези, с които споделях всеки ден, всеки емоционален тайфун, всяка мечта, всеки успех и провал, всяка глупава покупка, всеки четвъртък вечер в Beach Bar-а на Раковски. Понякога така се привързвам към някого, че раздялата боли като физическа рана от естествено раждане.     В началото прелитах честичко до София, живеех в социалните медии, където си правехме дистанционни пиршества, отпивайки кафето си заедно сутрин рано пред камерата на телефона и споделяйки случките от изминалия ден. Впоследствие се случиха нови приятелства тук, които превзеха сърцето ми и украсиха дните ми. Днес, ритуалните онлайн срещи с приятелките ми…