Идва онзи прекрасен момент от годината, когато сетивата се пробуждат, а съзнанието започва да рисува картини на мечтаната почивка. Обичам да пътувам и истински вярвам, че от всички книги на света, най-вълнуващите истории са запечатани между страниците на паспорта ми. Планирането на самата почивка, обаче, е един от най-досадните и тягостни процеси за мен. Всячески се опитвам да прехвърлям детайлите около пътуването към съпруга ми, докато аз с отдадеността на малко дете към новата си играчка, подреждам багажа ни. Въпреки стратегическите ми опити да разхвърлям задълженията около планирането спрямо интересите и заложбите на всеки у дома, понякога ми се налага да запретна ръкави и аз. Водена от фантанзии по мечтаното…

Беше ми мечта да разгледам Wollaton Park и двореца в него. Малко се притеснявах, че на малката може да й доскучае, но дали?! Още с преминаването на големите порти (паркът е затворен и една част от него е частно голф игрище) малката се затича към странна сянка зад дърветата. Щом се приближих се натъкнах на два чифта огромни красиви рога – семейство елени се беше скрило от слънчевите лъчи за кратка почивка. Явно бяха свикнали с радостните възгласи, защото необезспокоявано си хапваха от тревата и леко отегчено ни погледнаха в промеждутъка. Самият Wollaton дворец беше наситен с история, представена по любопитен начин – разкази в образи от хартия. За малките…