Типичен телец съм. Не съм в свои води, когато съм във води. Най-малко, когато съм на остров сред острови. Приятните ми дзен вибрации от наличието на твърда земя под краката се стопяват по-бързо и от сладолед в летен ден поради липсата на такава изобщо. Днес беше точно от тези дни. Аурата ми се набръчкваше от страх като бебе шарпей само при мисълта, че ще се качвам на лодка. От онези бързите … дето палят и дим да ги няма. Колебливо се настаних на поклащащото се возило, когато с отиграно движение капитанът увеличи музиката до степен, в която не чувах мислите си и даде толкова газ, че носът на яхтичката се вирна…