Посегнах да отключа вратата, но тя вече беше отключена. Целият ден го бяхме прекарали навън с малката и изпитах радостно усещане, че съпруга ми вече се е прибрал и ще може да прекараме качествено време всички заедно. Дори ми се стори добра идея да се качим до Arthur Seat в Holyrood Park, да гледаме залеза и да строим замъци от камъните наоколо. В съзнанието си вече бях избрала подходящи дрехи за малката, защото горе е доста ветровито, бях преровила мислено хладилника за плодове, които мога да взема с нас….когато целия този порой от помисли изчезна като пушек от комин, скрил се далеч зад хоризонта от някой силен повей.…