Беше дъждовен следобед. В Единбург съм научила едно – ако утринта е слънчева трябва на всяка цена да вземеш от нея всеки лъч светлина, всеки микрон витамин D и всяка възможност за разходка. По традиция до следобяд времето се сменя със скоростта на самолет, прелитащ езеро. Днешният следобед беше от онези, които те пожелават с чаша ментов чай с мед и книга в ръка, приятно подпъхнат под някое ефирно одеало на дивана. Този божествен миг бе прекъснат единствено от най-сладките крачета на света, които на собствен ход скочиха от леглото и дотичаха до мен тип Ивет Лалова на световно. Абсолютно разтопена от горещата прегръдка и звучното „мами“ реших да дам…