Порастваме и настъпва есен. Като падащи листа хората, близки до нас ни напускат по най-различни причини. На 35 мога да кажа, че имам няколко истински приятелки. 4, за да съм прецизна. Те са от онези специалните, които времето е белязало с шепи сол от сълзи, но и дъга по-дълга от екватора от споделени вълшебства, нарисувани с червило мечти и луди преживявания. Днес все по-трудно допускам хора в приятелския си кръг. Не за друго, а защото вече нямам нито нуждата, нито търпението да преминавам с някого през всички препятствия и обстоятелства, за да може след време да го нарека приятел. Въпреки това имам няколко близки познати, с които ми е…