Ето ме и мен. Припяваща с пълно гърло припева на „All I want for Christmas“ на отворен прозорец (за ужас на съседите) и поклащаща се в такт с куп ненужни вещи на път за кофата. Последните няколко дни кипя в изключително предпразнично настроение и нестихващ копнеж да хвърлям. И да хвърлям. И да хвърлям… Всичко, от което нямам нужда. Всичко, което заема място и ме възпира от създаването на пространство за трупане на нови спомени. Всичко, от което трябва да чистя прах всяка седмица, защото не използвам от месеци. Спомняте ли си онова специфично чувство, че сте се отървали от нещо старо и ненужно и душата ви сякаш лети. Усещате…