Беше късен декемврийски следобед. Луната ни се усмихваше зад един облак, а ние облечени в радост и мечти вървяхме бавно към дома. Семейства с деца избираха живи елхи и жизнерадостно обсъждаха нещо. Загледани в силуетите почти повалихме един голям като исполин дядо Коледа, който гласно ни посрещна с „хо хо хооооо“. Тя беше само на годинка и вътрешно се поздравих за изключителното съвпадение на време, пространство и обстоятелства. Тогава магията се изгуби в един дълъг, изпълнен с ужас рев. Така приключихме с дядо Коледа за 2016-та. От тогава си поставих за цел Коледа да не е просто ден от календара и лик на белобрад старец. А усещане. Споделеност. Принадлежност. Моята…
A practical blog for impractical women & mums.
