Сигурно е хубаво да си пилот. Издигаш се високо над земната глъч, отърсваш се от праха на обикновеното, за да отвориш сетивата си за истински красивото. Какво ли е да можеш да виждаш отвисоко всяка целувка на слънцето с хоризонта за лека нощ и за добро утро? Докато чаках полета в кафенето на летището ме обля златната слънчева милувка на залеза. Беше толкова красиво, дори сюрреалистично. Изчаках трепетно да се кача на самолета, за да снимам от стълбите, но пилотът изобщо не беше съобразил ъгъла си на паркиране 😀 За първи път летях с толкова малък самолет. Двигателите му бяха почти в ушите ми и упорито скриваха красивата гледка.…