Той е толкова бурен, дълбок, непоколебим и с толкова много нюанси на синьото. Подхваща те като вълна, издига те високо до небесата, а после за миг те хвърля чутовно на дъното, отласква те нагоре отново и ти показва красотата на изгрева. Толкова ми прилича на океан – нестихваща стихия, в която да се потопиш напълно, за да живееш истински. Това е живота. Или поне моят. Живот, в който мислите се превръщат в думи, думите в действия, действията в навици, навиците в характер, а характера в съдба. Научих се да ценя всяка случка, защото ме учи на сила, търпение, оцеляване и нова перспектива. Обичам всяка радост и всяка болка еднакво,…
A practical blog for impractical women & mums.
