Имах богато на игри, забавления и ежедневни откривателства детство. Вместо да преобличам кукли и да скачам на ластик, майка ми редовно ме намираше да ритам топка с момчетата, да се надбягвам с тях, да се катеря по дървета и огради и да се измъквам тайно от вкъщи докато се предполага, че спя блажено следобеден сън. Вечер, изтощена от вълшебствата на деня, заспивах винаги с приказка. Имах огромна колекция от касети и слушах всяка нощ, настръхнала от емоция, любимите си разкази. Днес, приказките отново са неизменна част от живота ми. Има ги в случките от деня, в топлата прегръдка вечер преди тя да заспи, в ученето на нови неща, в магията…

  Вървях през града, когато усетих внезапно, че съм се влюбила безвъзвратно в него. Във вятъра, който винаги разваля прическата ми; в чудните, цветни паркове, които изпълват душата ми с пролет и копнеж; във вежливите маниери, които възвръщат вярата ми в доброто; в страхотното кафене на ъгъла с най-ароматното лате… В него. В Единбург. Домът не е адрес с пощенска кутия, нито врата с ключ за нея. Домът не е там където сме се родили, а където принадлежим. Някои пропътуват света, за да го намерят, а други го откриват в нечии душа и очи. Домът е прегръдка и целувка за добро утро; любим лик и силно кафе; бисквитка, скрита в…

  От много време насам душата ми беше зажадняла за някоя опера, театрална постановка или мюзикъл, които да ме разтърсят като електричество, да преминат през мен и да ме наелектризират с емоция, истинско преживяване и вълшебство. Вече доста време живея в Шотландия и към днешна дата успявам да разчленя местния акцент с успеха ми да направя същото, слушайки говора на достолепна баба в закътано родопско селце – усещаш емоцията, виждаш как устните се движат, но разбираш думите, колкото и две годишната ми дъщеря ядрената физика. Ентусиазмът ми, обаче, гореше като факла в мен и ме отведе до една от най-забавните (според местните), високорейтингови комедийни театрални постановки The Steamie. Въпреки непреодолимото…