Домът ми е там, където е моето семейство. Шотландия. Няма да крия, че в началото ми беше трудно да се приспособя. 4 часа полет и 4500 километра дистанция крият много повече културни различия отколкото си признавах, че съществуват. Повече и отколкото очаквах. В едно, обаче, островитяните са брилянтни и заради това едно нещо напълно ме спечелиха и ме накараха да обикна различията помежду ни…да ги усетя като дом. Мисълта за децата. Тя прозира отвсякъде и от всичко. От детските градини (за които обещавам допълнително да ви разкажа) до ежедневните занимания (които в 80% от случаите са напълно безплатни) до интерактивните занимания по музеи, черкви, атракциони…
Напоследък доста пътуваме (основно из Англия) и винаги водим с нас малката ни дъщеря на 2 години и половина. Винаги се старая в програмата, която правя за деня да има занимания, които да са единствено за нея. Нейното време да се забавлява по детски, а не да се влачи по музеи и галерии. За пореден път се убеждавам, че това не е наложително, защото някой много преди мен вече го е измислил. Някой, който е направил музеите, черквите, галериите, туристическите забележителности по такъв начин, че докато възрастните ахкат пред картините на Рембрандт, децата да пресъздават въображението си в реалност. Ще ви разкажа 🙂
Разходката ни в Нотингамския дворец започна от великолепните им градини с изглед към целия град. Встрани от туристическата суетня, на една приказна слънчева поляна имаше огромна площадка за игри с всевъзможни пързалки, катерушки и всякакви други неща, по които децата лудееха, а очите им грееха като малки пламъчета.
Първият етаж на двореца разказваше историята му, гордо излагайки красивите вещи, които все още пазеха духа и отпечатъка на едни велики времена. Докато опиянено впивах поглед в целия този разкош усетих, че нещо ми липсва и рязко се сепнах. Беше минала секунда, в която малката беше излязла от полезрението ми и за миг се притесних, че скучае в някой ъгъл. Всъщност тя изобщо не скучаеше, а разглеждаше с жадно любопитство животните в Ноевия ковчег, който беше окачен на една от стените в двореца. Подвигаше малки капачета и щастливо извикваше „мууу“ или „рррррр“ при вида на крава или лъв. Слагаше ръчички в странни дупки в стената и отново възкликваше като вселила се в тялото на бяла мечка или змия в зависимост от кожата, която докосваше в дупките.
На долният етаж пък се потопихме в горите ан Робин Худ. Хапна няколко пластмасови печени пилета и странни зеленчуци, облече се като любимата на Робин, покатери се на няколко дървета в гората и дори гордо позира за снимка.
Докато разглеждах галерията с картините на именити художници тя тичаше с лист хартия в ръка, издирваше картината от листа и оцветяваше в цветовете от оригинала, под който се беше излегнала за по-удобно. На всеки 4-5 метра в галерията имаше малки художествени станции за децата от където си набавяха материали за оцветяване. Хареса ми много формата – хем се забавляваха, хем се учеха на история и изкуство.
Когато си в сърцето на мита за Робин Худ е непростимо да не се посети и черквата, където Робин Худ и Мариан са се венчали – St. Mary’s Church. Толкова величествена и красива, че исках да й се насладя напълно. Това не беше пречка, защото вътре в черквата встрани от олтарите имаше голяма зона, обособена за деца с всякакви играчки. Докато малката строеше своя замък на мечтите, аз попивах с поглед всеки кът от красотата наоколо. През следващите дни посетихме и Нотингамската Катедрала, както и черквата Свети Петър. Там отново разполагах със своя миг на усамотение и тишина докато малката играеше в детската зона на метри от мен.
Беше ми мечта да разгледам Wollaton Park и двореца в него. Малко се притеснявах, че на малката може да й доскучае, но дали?! Историята продължава в разкази и снимки скоро 🙂
РОБИН ХУДСКИ ПРЕМЕЖДИЯ С ДЕТЕ – ЧАСТ 2
РОБИН ХУДСКИ ПРЕМЕЖДИЯ С ДЕТЕ – ЧАСТ 3
ХХХ
Русалката