Когато ми казаха, че трябва да си запазя час за родителска среща, сърцето ми започна да галопира и да прави салто след салто в гърдите ми. Имах усещането, че ще изскочи от мен, ще пропътува няколко светлинни години до далечна звезда и ще се върне обратно едва тогава. Първата ми родителска среща, на моята…МОЯТА дъщеря. Кога порасна това дете? Нека започна от началото.
Влязохме в детската градина на шега. Минавахме наблизо и когато видях малките човечета строени в редица и хванати за ръчички да влизат в двора, изпитах силно желание да видя скоро и моето дете така щастливо. Заговорих се с възпитателките, а те ме поканиха да разгледам и да поговоря с управителката. Дворът беше голям и наситен с щастливи детски гласчета, които чуруликаха като славейчета. Почувствах го така приятно и желано. Малката тотално забрави за мен. Награби играчките около нея, хвана няколко дечица за ръка и изхвръкна на двора. Потъна в игри и забава докато аз проучвах условията на записване и средата. Малката беше във вихъра си, затова на другия ден уклончиво проверихме още една-две от добрите градини близо до вкъщи, утвърдихме първичните си впечатления за вчерашната детска градина и с вълнение отидохме да я запишем официално.
Приеха малката със стартова дата още на следващия ден. В уречения ден и час пръсках радостта си като конфети навред и с трепереща ръка позвъних на вратата. Супер усмихнатата какичка от онзи ден ни посрещна сърцато и отведе Мия в залата за игри с другите деца. Аз останах за малко, не защото имаше някаква нужда от мен, а за да попълня една дълга документация относно предпочитанията й за игра и сън, хранителни особености, хигиенни навици и още много много неща. По принцип първите няколко дни родителят остава с детето за поне няколко часа, за да направи интеграцията плавна и приятна. Мия, очевидно, се беше интегрирала още онзи ден, и след като изписах няколко романа ме помолиха да си тръгна. За първи път поверявах малката на грижите на….непознати. Сърцето си ме сви. След малко доби формата на усмивка и насъбра увереност в достатъчно количество, за да мога да изпия цяло кафе без особена драма. Първите емоции на малката в детската градина изкарах на телефона с майка ми, разказваща с треперещ от радост и възбуда глас всички детайли от последните два дни.
Когато взех малката вечерта очите й сияеха. Беше изкарала един необикновен и силно емоционален ден. Беше случила нови приятелства, беше рисувала и играла до забрава. Така се влюбих в това място и аз. Влюбих се в радостта и удовлетворението, които й носи то. В разпалените разкази, когато споделя случки от деня и имената на новите си приятелчета. В прекрасната къща и двора с куп забавления. В младия и усмихнат екип, който е като втора майка за децата. В индивидуалния подход към всяко дете, който прави интеграцията плавна и забавна. В отговорността, старанието, спокойствието и инициативността на възпитателките, всяка от които се грижи за максимум 4 деца. В страхотните занимания, които се менят всеки ден и които чрез игра учат на нови неща и усещания. В аромата на домашно приготвената храна, който ме приласкава всеки път, когато минавам покрай кухнята. В здравословното меню и вниманието към детайла. В златните рибки и костенурките, за които се грижат децата. В огромния басейн с топки, до който води дълга спираловидна пързалка и от който не можеш да извадиш нито едно дете. В изключителните социални умения, активности от най-различен характер, пикници и възможности за изява на личността. Влюбих се във всичко! За месец малката беше дръпнала не само с говора, но и с познанията си за емоциите си, нещата, които я заобикалят и начините, по които прави запознанства и се социализира.
Вечер, когато я взимам, момичето което отговаря за нея идва с една папка и ми разказва какво е яла и пила през деня, в кои занимания е участвала най-активно, колко време и дали е спала, какво е научила и/или какви предизвикателства е срещнала през деня и как се е справила с тях. Слушам в захлас и си представям колко емоционален и занимателен е бил деня на малката. След това с нетърпение и любопитство се отправям към шкафчето й, където възпитателките оставят всичките й творения – рисунки, колажи, изрезки… Честно, това е любимият ми момент от деня. Целият ни дом е отрупан с шедьоврите на малката. В някои случаи творенията й са по-сполучливи и от тези на великия Миро.
След този малък вечерен ритуал започвам да издирвам госпожицата из етажите. През деня всеки етаж от прекрасната наскоро реновирана къща е отдаден на определена група малчугани. На първият етаж е яслата с бебенца до едногодишна възраст. На вторият етаж са децата от детската градина на възраст 1-3 години, а на последния етаж е предучилищната 3-5 години. Вечер, когато останат няколко дечица от отделните групи ги събират да се интегрират и забавляват заедно. Обикновено всички са в басейна и се замерят с топки. Няма тръгване от там…
Един от най-вълнуващите моменти са родителските срещи. Не всички… Първата ми. Спомням си емоциите, които ме заливаха като малки вълнички – от гордост, през любопитство до неземна радост и вълнение. Стисках ръката на съпруга ми като менгеме и поглъщах всяка секунда от срещата като последна молекула кислород. Беше нетипично, различно, приятно…вече чаках с нетърпение следващата такава среща.
Принципно родителските срещи се провеждат веднъж на всеки няколко месеца като при необходимост може да се уговори и отделна среща с отговорника на детето. Всички срещи са индивидуални и със средна продължителност от 15-20 минути. В тях отговорника за дъщеря ми посочва какво е било развитието на детето за изминалия период, какво предстои да се случва занапред, ако има някакви аспекти, върху които трябва да се работи се съставя план, който ние като родители следваме у дома, а детската градина изпълнява през времето, когато малката е там. Пример за такъв аспект беше ученето на гърне и премахването на памперсите.
Градината е особено гъвката в часовете и дните, в които може да водиш детето си. Очевидния вариант е целодневно и всекидневно, но според програмата на детето и родителите, то може да ходи само следобедите или сутрините, само избрани дни и т.н. Също така ако се наложи детето да посети различен от предварително заявените дни се заплаща като за детегледачка – на час време. Когато детето стане на 3 години, държавата поема половината от таксата на детето. Моята дъщеря ходи в частна детска градина, но същото правило важи и за нея. Няма значение колко си богат или беден, дали детето посещава частно или държавно заведение – всички получават еднаква подкрепа от държавата. Всяка детска градина, обаче, автономно решава принципа, на който да изплаща/покрива определеното по закон безплатно пребиваване на детето в детската градина.
Интересна разновидност на стандартните детски градини са детските градини на открито. Таксите там са по-ниски, но децата прекарват цялото време навън. В повечето случаи тези детски градини са в резервати. Децата играят, спят и се хранят на открито. Няма значение какво е времето – слънчево, дъждовно, топло, студено, снежно……те са навън. Това не е особено странно за северните народи. Сигурно сте чували и преди, че в Дания например, децата спят навън независимо от климатичните условия. Едно от приятелчетата на дъщеря ми, с което заедно ходят на гимнастика, посещава такава градина и родителите й са изключително щастливи от резултатите. От разказите им ми звучи като американските скаути на поход в гората/планината. За да може детето да се запише на такава градина, обаче, трябва да е на възраст над 3 години – т.е. вече да има известна самостоятелност. Идеята за такава детска градина ми се струва доста примамлива и ако живеехме някъде на екватора със сигурност щях да запиша малката.
ХХХ
Русалката
