С лекотата на летен повей се влюбих в града. В младежката му визия, в забързания ритъм, в чара на каналите, водещи към морето, в цялата пъстрота на хора, етюди, зеленина. Бях посещавала Бристол преди години докато учех в Портсмутскиия университет. През погледа на студентка го бях удостоила с внимание заради интересните магазини и познати марки, които задължително исках да притежавам.

Днес, през погледа на млада жена и майка го оцених в цялата му прелест на място, където бих живяла като в приказка. Откакто имам дете пречупвам всичко през призмата на активностите за деца, спокойствието, сигурността и приятното време, което позволява целодневни разходки и забавление навън. Бристол ни предложи всичко в красив поднос от различни изживявания, запомнящи се моменти и неустоимо желание да го посетим отново.

Църквата Дева Мария от Редклиф

Докато малката приспивно се полюшваше в количката реших да започна обиколката с Църквата Дева Мария от Редклиф. Тя безусловно зае своя достоен дял в сърцето и съзнанието ми с изключителната си готическа архитектура, която спря дъха ми за един много дълъг миг. Освен, че е засвидетелствала историята на града за впечатляващите 800 години, тя е и дом на  световноизвестен орган, изключителни витражи, елегантни железарски материали от 18-ти век и феноменална атмосфера. Носи името си от това, че е разположена върху червените скали над пристанището. Търговците на пристанище Бристол са започвали и приключвали пътуванията си в това светилище.

Тъй като времето беше слънчево и особено приятно, зеленият и цветен двор на църквата бе изпълнен с глъч на млади хора, които хапваха обяда си в междучасието или помежду бизнес ангажиментите си. Беше ми безкрайно приятно да отпочина за минута под дебелата сянката на някое дърво и да се насладя на прекрасните нарциси, разцъфнали до мен.

Катедралата на Бристол

Докато малката спеше успях да разгледам и Катедралата на Бристол, която с размерите си ме погълна като малка прашинка в безкрая. Основана е преди 1000 години, а източният й край й дава уникално място в развитието на британската и въобще европейска архитектура, тъй като корпусът, храмът и коридорите са еднакво високи, превръщайки катедралата в основен пример за  една от най-добрите по света. Пред катедрала пък се намира парка College Green, който е доста очарователен и по чието продължение минава чуден канал с фонтани в двата си края и много патици, които бяха надлежно нахранени една по една от дъщеря ми. В края на престоя ни смятам можеха доволно да изхранят под формата на вкусни манджи бая народ от ресторантите наоколо. Паркът беше основно средище на срещи и импровизирани пикници за местните, към които не пропуснахме да се присъедим и ние.

Културното разглеждане на града в общи линии приключи тук, за да се отворят завесите на всички занимания и активности, които биха направили деня на едно двегодишно дете изпълнен с емоции и спомени.

Бристолския зоопарк

Започнахме лежерната си разходка от местния зоопарк, който е най-хубавият, чист, поддържан, озеленен и цветен зоопарк, който някога съм виждала в живота си. Като големина е на половината на софийския, но мога да се обзаложа, че перат животните с Ariel поне три пъти седмично и им мият зъбите с Colgate минимум веднъж в деня, защото резултатите отговарят на всичко от рекламите. Малката е луда на тема маймуни и се наслади като в луна парк на острова на маймуните. Остана без глас от радост при досега с летящите умопомрачаващо красиви пеперуди, изпадна в делириум от разходката в аквариума, прекара час да се възхищава на фламинготата и окончателно ми стопи лагерите в магазина за сувенири, където както се сещате оставих малко състояние и си тръгнах с всички разновидности маймуни, риби, раци, пеликани и фламингота. Това в допълнение на PJ masks плюшките, които така или иначе разнасяме където и да сме.

Бристолския аквариум

Освен текущата си страст към маймуните, малката изпитва форма на обожествяване и към рибите, затова просто нямаше как да пропуснем местния аквариум. В него с любопитство изучи всички морски представители, които надничаха през водораслите и особено много се сближи с едни костенурки, които чак се приближиха, за да я изучат по-отблизо иззад стъклото, което ги делеше. Морскияt свят бе приказно представен от всякакви видове, а аз най-много се впечатлих от Немо, който плуваше в един от аквариумите с цял пасаж побратими. Вкарах се напълно в анимационното филмче. Мия не ги отрази особено. Но аз забелязах и няколко златни рибки, на които бързо разясних желанията си. В очакване съм да ги сбъднат.

WE THE CURIOUS

Това е може би най-вълнуващото място за всички деца. Представлява голяма сграда на няколко етажа, където децата могат да експериментират, наблюдават и учат интересни неща за света и вселената . Например на едно място имаше човешко тяло с всичките му органи, които децата могат да изучат в детайл и подредят. Малката прекара дълги минути в подреждане на всички органи и крайници и смея да кажа, че се справи доста добре. Имаше планетариум, крава от която се дои мляко (все пак млякото не е просто бутилка, купена от магазина), кошери с (изкуствени) пчели, стая за рисуване, заснемане на клипчета и какво ли още не. Беше наистина страхотно като едни малки изследователи децата потъват в средата и така неусетно минава целия ден. Обожавам това място, защото развива любопитството, екпериментаторската натура на децата и техните умения посредством интерактивни занимания.

Моста на Перо

Моста на Перо беше доста любопитен за малката, защото целият е обсипан в катинари с любовни послания и сърца и тя трябваше да пипне всяко по отделно. За момент се пренесох във Венеция, където също има такъв мост. Този в Бристол е пешеходен, който свързва двете части на града с най-яките ресторанти и кафенета и е буквално на минути от едни от най-големите забележителности и атракции в града, за които вече писах по-горе.

Мостът е кръстен на Перо Джоунс, поробен африканец, живял в Бристол. През 1765 г., на 12-годишна възраст, Перо Джоунс е купен от заможния търговец  Джон Пинни, за да работи в захарната му плантация в Невис. В историята няма нищо разтърсващо, но все пак мостът е издигнат в чест на този роб, който живее и умира в града.

Парка на Двореца

Хотелът ни беше разположен точно до този парк и направихме няколко разходки в него. Доста е красив и имаше не малко чайки, които малката да нахрани със свръх скъпите бисквити и крекери от био магазина. Бях пред нервен срив като гледах чафките как ги хапват, но дъщеря ми сияеше от радост, така че не можех да направя друго освен да се радвам и аз. Паркът е доста голям и зелен и подобно на всяка друга по-голяма зелена площ в града беше средище за срещи и импровизирани барбекюта, пикници и място за отмора за местните. В единият му край бе дворецът, който с нищо не впечатляваше, но тържествено стоеше в най-високата част на парка. Пред него имаше няколко красиви фонтана с дълги канали, в които малката падна точно два пъти.

Кулата Кабот

Тази разкошна кула е построена през 1897 г. в чест на откриването на Северна Америка от Джон Кабот преди четиристотин години. Входът е безплатен, а гледката от върха на кулата е не просто панорамна – тя е незабравима. Кулата се намира на един от високите хълмове с града, който докато изкачвах, бутайки количката свалих поне 2 килограма. Паркът, в който се намира кулата на Кобот е зелен, цветен и с много катерици. Последното е голяма атракция за дъщеря ми, така че гледам да наблягаме много на гонитба и хранене на катерици. В този парк те са особено социални и гладни, така че и те и дъщеря ми бяха щастливи от срещата си.

ХХХ

Русалката