С приближаването на рождения ми ден след 60 часа, започвам да си мисля колко нетипично ще бъде всичко тази година. Тези последни седмици на най-любимия ми пролетен месец в годината, с мъжа ми винаги пътуваме. Сега осъзнавам какво означава да имаш свободата да опознаваш света. Да бъдеш навън. Да седнеш на пейка в парка. Да изпиеш кафе на любимо място. Да се качиш на самолет с поглед, вперен в синия слънчев хоризонт. Да вдишваш дълбоко въздуха на непознати земи. Да опознаваш. Да правиш спомени…
Интересно нещо е живота, нали? Малките нещица са тези, които истински ни вълнуват. Като например да излезеш навън без маска и ръкавици. Сърцето ми тръпне в очакване на тези дни… А дотогава? Смятам да имам нестандартен рожден ден 🙂 Как ли? Ами много просто – няма да пропусна нищо от усещането за празничност.
„Bar crawl“
Едно от нещата, които правят една майка особено весела по време на пандемия е виното/коктейлите. В този ред на мисли е придавам на bar crawl-а особени супер сили и магичност и затова смятам да има централно място в домашните празненства. Ще забъркаме коктейли и ще ги разпръснем из стаите у дома.
След това идва онзи приятен момент, когато с танцова стъпка, грим и рокля като за модно ревю и с любим мъж под ръка, ще започнем тържествено да обикаляме дома ни. Спирката във всяка стая за лежерно подпийване на коктейл, който ще бъде по рецептата на скъпият ни приятел Gunjan Sharma, ще бъде нещо като апотеоз на предстоящите празненства.
Социализиране
Моите приятели са моето второ семейство. Без тях празникът не е празник. Затова те ще бъдат неизменна част от веселбата. Планувам два етапа на социално събиране. За приятелите от квартала ще има мини автомобилно дефилиране покрай къщата в точен час. За по няколко секунди смятам нагримирана и наконтена като за Мис Свят конкурс да помахам царствено от задния ни двор на всяка любима муцунка от преминаващите по улицата коли.
За по-далечните приятели планувам ZOOM парти. Ако нещата излязат от контрол е много възможно нещата да заприличат на ZOOM коловете на 4-ри годишната ми дъщеря с учителите и съучениците й. В общи линии – мини джунгла, в която всеки има мнение, което задължително изразява върху това на другите. Симултанно. Многократно. Понякога подвиквайки, за да се убеди, че го чуват. Но след два коктейла на кого му пука. То и в бар е така.
Торта
С малката имаме по няколко сладки зъба в устите си, така че рожден ден без торта не ни изглежда реалистично. Ама никак. Докато онзи ден браузвах из нета за идеи за торти, мъжа ми изскочи с ентусиазираната фаза, че той и М ще забъркат тортата. Не съм сигуна още кой на кого ще помага, но предвид уменията на малката да забърква палачинки, мъфини и бисквити, усещам накъде ще тръгнат нещата. Гледката на тази умилителна картина в кухнята ще бъде далеч по-вкусна и гурме и от най-впечатляващата поръчкова торта. Затова – слагам отметка и на това.
Украса
Целият този локдаун, освен че стъпка свободата ни, ни върна и нещо позабравено и натрупало прах. Въображението. Не знам дали си давате сметка колко много неща могат да се сътворят с няколко кашона, цветни листа, лепило и глитър. А и да си признаем – креативните занимания, освен че отприщват въображението на малкото зверче, консумират и голма част от енергията й. А всяка мама знае – щастливо спящо дете = на много щастлива НЕспяща мама.
Борд игри
Един от хората, който се вълнува най-много за рождения ми ден е дъщеря ми. На календара има каунтдаун, който започна от преди две седмици. Всяка сутрин зачерква по един ден и настървено и с високи децибели отброява оставащите. Освен с всички други емоции, смятам да я наградя и с време за семейни борд игри. Напоследък много обичаме да играем на „Не Се Сърди Човече“, но официално вмъквам в празничната ни програма монополи, редене на пъзел, мемори игри и други.
DJ парти и жива музика
Наскоро една приятелка ме покани във Фейсбук група, в която всяка вечер някой музикално надарен прави кавъри на живо на любими парчета. Освен, че повечето от тези хора са с ангелски гласове като от рая, насърчават и „поръчването“ на любими парчета. Понякога алкапелно, понякога под ритмите на пиано или китара. Магично ми стана.
Какво повече му трябва на човек. Любими хора и емоции, които да рисуват спомени дълбоко в сърцето.
ХХХ
Русалката