Радост и изпитания. Огърлицата на живота. Няма по-голямо изпитание за един родител от онези..междинните моменти. Между две радости. Те са много повече от изпитание. Малка смърт. Сърцето спира за много дълъг миг, а спомените сякаш се губят.
Беше разкошен ден. Изпълнен със смях, магия и радост. Исках и да завърши така. Вървях под дъжда с раница, чадър, скутер, каска и още сто неща, които вече не си спомням. Нямах допълнителен чифт ръце, но пък желанието ми извираше от незрим извор. Вмъкнахме се с малката в супермаркета и взехме голяма кошница, в която уж щяхме да сложим 4-5 неща. Така набързо. Не знам какво сме си мислели и двете, но кошницата преливаше, когато стигнахме до касата.
Когато излязохме навън беше останал единствено аромата на дъжд. Улицата бе мокра, а цветята от дворовете на околните къщи ни дрогираха с божествените си аромати. Малката подкара скутера и така от никакви свободни ръце се намери една да носи покупките. След няколко кратки минути наслада на изключителния ни квартал, изпъстрен с всякакви цветове и цветя се чу туп, последван от неистов рев. Такъв, който реже артерии.
Беше на земята по лице. Когато я вдигнах, закапаха огромни капки кръв. Кървава Ниагара. Инстинктивно захвърлих всичко и избрах съпруга ми. Минути по-късно бяхме в колата на път за спешното. Приеха ни незабавно. Докторката беше вълшебна. Възрастна жена с мек тембър, завидно спокойствие и зашеметяващ подход. Нарисува с химикал изплезено човече на ръката си и започна методично прегледа. Накара малката да забрави, че я боли. След доза смешни маймунджулъци и светлини в ушите, очите и устата заключи, че главата е окей. A челюстта трудно се чупела. Почисти раната от която се заклевам, че се виждаше костта и направи butterfly stiches.
За да се разсея от случилото се, се затворих в кухнята с всички продукти под ръка и бутилка вино. Сготвих вечеря и десерт за партито утре. Не се почувствах по-добре. Съпругът ми ме прегърна силно, а аз единствено успях да кажа, че се опитвах да съм перфектна. Да създам идеалния ден за малката (какъвто и се получи) и перфектната семейна вечеря. И така всеки ден. А той ми каза: „Не искам да си перфектна. Искам да си щастлива!“.
ХХХ
Русалката