Когато ни е на гости, става първа и по уханието на кафе във въздуха ни дава непринудено знак, че е време да ставаме. Сдоби се с книжки, които обясняват как да се рисуват различни животни и птици и всяка сутрин претворява калинки, пеперуди, снежни човеци и други създания на огромното платно за рисуване в хола, очаквайки малката да размаха четките и боичките и да вдъхне живот на рисунките както въображението й диктува.
Влиза в slim дънките ми, не излиза без прическа и червило и е чудесен partner in crime за шопинг сесиите, докато моята мини версия е на градина. Когато е с малката, беснее докато я държат краката. В softplay центъра пълзи по въжени мостове, прескача препятствия и се спуска по пързалки. Щрака със свръх модерния си телефон по 1046583470 снимки и видеа в минута, използва Instagram и Facebook и ми е най-верния поклонник на блога.
Не пропуска да заведе малката да гледат Grinch, катери планински възвишения, за да се полюбува на залеза и навива по 10 километра ходене на ден. А вечер – от кухнята се носи аромат на домашно приготвена пилешка супа и десерт. От любимия. От детството ми. Млечния крем с яйца, на който казвах „жълто кремче“ и обожавах за облизвам с лъжица тенджерата, в която е бил приготвен. Визуално е невъзможно човек да я нарече баба, емоционално – нищо не я прави по-щастлива от това едни 95 сантиметра да й подвикват „бабо“.
Накратко, това е бабата на 21-ви век. Модерна, активна, изобретателна, енергична, динамична. Нейната рождена възраст е между страниците на паспорта. Същинската, обаче, е закодирана в особената свежест, пъргавина и младоликост, която носи със себе си. Все пак човек е на толкова години на колкото се чувства, нали? 🙂
ХХХ
Русалката