Понякога обичам просто да я наблюдавам. Притежава нескрита супер сила и тя е за единица време да направи толкова бели, колкото и Алън Тюринг не би могъл с лекота да пресметне. Луда е в най-хубавия смисъл на думата. Няма невъзможни неща за нея. Всеки неуспех е възможност да опита отново по друг начин и да успее. Прескача столове, маси, бюра, катери кухненски плотове и игрушки за 10 годишни деца, прави стойка на глава и си лапа палеца на крака с лекотата на анимационен супергерой в действие. Топли си сама мляко в микровълновата и си поръчва бейбичино в Starbucks със сериозността на финансов одитор в разгара на отчетния сезон. И всичко това докато мигна един-два пъти макс. Тя е съвършенство, за което няма невъзможни неща. Понякога обичам да си играем заедно. Често прави йога с мен, а понякога и без мен. Обича да ме язди като пони, да танцува с мен на Swalla и Wild Thoughts, копнее за момент, в който да нарисува нещо на снежно бялата стена и да се гримира с най-безценните ми гримове, когато ме улови в минута доверено НЕгледане.
Интересите й са разнородни. Разбира два езика, проговори на този дето най не го очаквах. Всяка разходка навън е урок (за мен) по цветове, числа, животни и най-вече отстояване на последните кукита в раничката й с фасон на калинка. Когато сме навън обичаме разходките в ботаническата градина, където преследваме катерички, угояваме патиците с карамелени вафли, случва нови приятелства, прелита наклоните с розовия си скутер и катери дърветата като малка маймунка. Обича да тича след кучетата и да ги намачква в изблик на неконтролируема радост, когато ги стигне. Умира да се доближи до някой шадраван и да протегне ръчички, за да докосне водата. Аз умирам като падне в него и се надигне като центрофугиран бобър. Катери се по всичко по което може и не може. Колкото по не може – толкова по-авантюристично е. Тя е от онези деца, които си играят с всичко, което предизвика физическите й и умствени възможности. Когато не сме в парка посещаваме националната библиотека, за да четем за мечока Дъглас, да рисуваМЕ в захлас с водни боички или ходим на плейгрупите в квартала. Там тя лудее с приятелчета и изследва нови територии и играчки, а аз успявам да изпия кафето си топло и като бонус да поприказвам с още няколко мами с подобни патила.
През уикендите ходим често в националния музей на Шотландия, в който освен всички интересни зали с разнородна тематика има и две интерактивни зали за децата, в които да изучават света. Друг път отиваме в зоопарка и се наслаждаваме на танца на пингвините, храненето на пандите и броене на фламинготата. Вкъщи има цял куп с всякакви играчки, които скоро ще ни изместят от апартамента ако продължават да нарастват с този си интензитет. Обичам да й купувам такива, които я провокират да развива различни умения. Обожава мега блоковете си, които превръща в дворци, мостове, небостъргачи и други причудливи форми съвсем целенасочено. Обича животните от мини фермата си, реди ги като аптекарски шишета в обора и ги храни с една кошница за пикник със сандвичи, плодове и чай върху розова покривка с цветенца, които тенденциозно мирише всеки път. Има няколко понита с дълги гриви, които грижовно реши с гребен за пони (!). Обича да готви пържоли и сьомга докато аз забърквам патешко в портокалов сос в истинската кухня. Помага ми да прострем дрехите, но най-успешно сваля всичко от простора, когато иска да ми привлече вниманието.
Координацията й е на цирков акробат, а умението да крие неща на места, където никога не бих се сетила да погледна – завидно. Общо взето ако нещо ми липсва гледам вече да проверя коша за мръсни дрехи, шкафа с бельо, пералнята и тенджерите най-отзад в шкафа. Няма много любими играчки – САМО един плюшен пингвин, всички герои от PJ Masks и една възглавница с които кохабитира навсякъде. Навсякъде! Всички други плюшковци биват ритуално игнорирани след минута енергично мачкане. Когато не рисуваМЕ в библиотеката, обича да твори върху специалната си масичка за рисуване с магнит. За момента го докарва толкова успешно колкото и Миро в късня си период. Обожава да играе с пластелин и това е моят най-голям кошмар редом с моливите за рисуване, флумастрите и химикалките, които активно употребява навсякъде, където надлежно съм помилионила, че НЕ може.
Особена страст представляват пясъка и водата. В комбинация не се разбира, че има дете наблизо за поне половин ден. Обожава да играе на скрий се и търси. Изскача с възглас “Peekaboo” иззад всеки уличен стълб, завесите на прозореца и кухненския шкаф долу, който грижливо и с много шум изпразва предварително.
Тя е само на 2. И това е едва началото на разказа.
ХХХ
Русалката
