Спомням си, че мисълта за 30-тия ми рожден ден ме изпълваше с неприсъща тревожност. Встъпването във възраст, започваща с 3 (!) ми се струваше като път без обратен завой в неясна посока със съмнителна пътна настилка и неясни знаци, спуснати от регулировчика Живот. Харесвах си 20-те. Харесвах всичко в тях – голямата ми любов, живота в чужбина, свободата да ставам на обяд, мотивацията да се развивам успешнo, нощите до късно навън с приятели… Обичах всеки един миг от 20-те си и с доза носталгия гледах към тях с ясното съзнание, че никога повече няма да се повторят.
30-тия си рожден ден изкарах със съпруга ми в най-романтичния и мистериозен град за мен – Венеция. Дори не мога да преброя колко пъти вече съм била там, но едно нещо никога не се променя – учестеният ритъм на сърцето ми и пеперудите в корема, когато преминаваме по моста, свързващ сушата с Венеция. Колкото и пъти да се потопя в автентичната венецианска атмосфера с шикозни малки магазинчета, ароматни кафенета, усмихнати гондолиери с ангелски гласове, затънтени малки улички и фамозни мостчета….все няма да мога да им се наситя. Обожавам всяка глътка въздух от това райско кътче и всеки трепет, който изписва върху сърцето ми незабравим спомен. Цялата тази магия на Венеция направи празника ми благодатен, благословен и споделен. За миг забравих за цифрите от календара, за тягостното усещане, което свиваше душата ми и се отдадох и раздадох на новите емоции и приключения. Така си припомних нещо, което сякаш бях забравила в пререкание с времето, а именно, че не годините, а усещането за тях ни прави такива каквито сме. Винаги ще бъда на 21, защото винаги се чувствам на толкова. С широк взор, вперен в далечния хоризонт; с неизчерпаеми надежда и вяра; с мечти, дълбоки като космоса и очи като звезди, изгарящи от нови идеи, готови да претворят света.
Годините нямаха значение вече, защото усмивка украсяваше лицето ми всеки път, когато усетех едно малко краче да се протяга вътре в мен и да оставя отпечатък върху корема ми. Нямаха значение, защото разбрах какво е истинска любов от пръв поглед. Вкусих от дългите безсънни нощи и тревоги. Разбрах и какво е да си истински щастлив, оползотворен и изпълнен със смисъл, обич и посока. Сега годините са наслада и осъзнатост. Обичам всеки един миг от живота си. Обичам отговорностите си, трудностите си, ангажираното си ежедневие, защото това ме прави най-богата и щастлива жена.
Именно заради всичко това, животът ми след 30-тата годишнина напълно се промени. И като част от тази промяна, сега не мога без следните 8 неща:
1. Цветя в къщата.
Обожавам свежестта, аромата и уюта, който създават цветята. Всяка седмица домът ми се украсява от благоуханни рози, лалета, лилиуми, нарциси. Никога не ми омръзва да ги гледам, да им се радвам и да се грижа за тях.
2. Ароматни свещи.
Открих, че душата ми разцъфва и се успокоява от нежни и свежи аромати. Нямам много време за дълги спа процедури, затова залагам на релакса за сетивата чрез арома-терапия. Харесвам уханието на лавандула, зелен чай, кехлибар и кедрово дърво, жасмин…
3. Бяла козметика и козметика за тяло.
Всеки ден денят ми започва и завършва с дълга, приятна и освежаваща процедура по почистване и хидратиране на кожата. Това ми доставя приятно усещане за свежест, чистота и тонус.
4. Удобни обувки.
Допреди 2-3 години животът беше високи токчета. От всякакви материи и във всякакви цветове. Сега имам изключително динамично ежедневие и почти целодневно съм на крак. Затова комфорта на краката ми е едно от основните неща, за които се грижа. Удобната обувка в този смисъл ми е безценна и залагам на всякакви модели ниски обувки, които да са подходящи както за по-спортна програма, така и за кежуал мотиви. Вечерно време токчетата си остават мантрата ми за завършеност на секси визията ми.
5. Телефон с добра камера и безкрайна памет.
Сега има толкова много неща,които искам да увековеча в спомени, че ми е от съществено значение да имам телефон с памет като черна дупка и камера като на професионален фотограф. Още чакам да излезе подобно решение на пазара, а до тогава гледам телефонът ми да е винаги зареден и със свободна памет, защото моята все някога ще избледнее и в тези моменти красивите фотоси и забавни видеа, които записвам днес, ще са ми особено занимателни.
6. Приятелите.
Имам малко на брой, но истински приятели, които правят света ми по-лек, по-забавен и по-значим. Научих се с годините да не допускам токсични взаимоотношения и токсични хора в живота си.
7. Чаша лате.
Нищо не може да обагри духа ми с вкус и енергия така както сутрешната или следобедна чаша лате!
8. Спорт.
Не веднъж съм споделяла, че спорта е моята мантра за добро здраве, бодър дух, чисто съзнание и красиво тяло. Обичам да тренирам както в залата, така и у дома и навън. От пролетта започвам и успоредно със спорта дълги разходки, за които може да прочетете тук.
ХХХ
Русалката
