Откакто забременях открих някакъв изключителен чар в ежедневните дълги разходки. Те са моето лично време за размисъл, отърсване от умората, забавление и спорт. Преди време споделих, че съм отдала сърцето си на града, в който живея. През пролетта сякаш Раят слиза на земята и се настанява удобно в магнетичната прегръдка на Единбург. Разцъфва в японски рози, алпинеуми и зелени поляни…. Заразява с аромат на надежда, свежест и прелест.
Разходките в парка се превръщат в празник за душата и неземна красота, която резонира с всяка вибрация на мислите и съзнанието. Денят ми започва с мелодичното чуруликане на пернатите под прозореца и чаша прясно изцеден сок, грандиозен ентусиазъм и нетърпение, импровизиран обяд за навън и безвремие в парка, което символизира основната съставка на душевната ми еуфория. В това пиршество на естествената красота разкрих няколко любопитни факта за себе си: 1 – красотата резонира и разцъфва в мен под формата на приятни мисли, бодър дух и неизчерпаема енергия; 2 – разходката сред цветята е равносилна на молитва в черквата; 3 – хапването навън под милувката на пролетния вятър, който опиянява с аромат на свежест е най-силния афродизиак; 3- 16 километровата ми разходка е идеалният, по сегашните ми разбирания, стимулант за всеки мускул и всяка мисъл.
Казват, че красотата е в очите на гледащия, затова реших да я споделя и с вас, защото вярвам, че цветята са усмивката на земята и че щастието се разпръсва подобно на цветен аромат. Затова ви черпя тези обагрени в цветовете на дъгата благоухания, на които се наслаждавам всеки ден и ви пожелавам пролетта да разцъфне и у вас.
ХХХ
Русалката