Спортът от години е моят адреналин, моето бягство от реалността и моята най-голяма страст. Обичам да тренирам в залата, в парка, у дома – в зависимост от ангажиментите ми за деня и настроението… въпреки че спортът ми действа като кутия сладолед, 200 грамов шоколад и торта в едно и практически съм почти винаги готова за него. Тази ми страст ме отведе преди близо 5 години при Тодор Класнаков – моят стимул да превърна бокса в любим спорт и да си купя чувал за тренировки у дома. Той е от онези треньори, които с умерено строг поглед ти броят бърпитата и ако спреш за глътка въздух те почва от 1 :D, но и от онези които приемат твоите победи и напредък като лични и тържествува с теб на всеки успешен прав ляв 🙂 Ако обмисляте да се пробвате в залата за бокс и се чудите къде ще намерите подкрепяща и готина атмосфера, нека ви запозная с Тодор.
WM: Преди години си затварях очите, когато в някой филм имаше боксова сцена. Беше ме страх от цялата тази агресия, кръв и други елементи, които винаги преекспонират излишно в такива моменти. После започнах да тренирам в залата, в която водеше боксовите си тренировки и ти. Надничах скришно през процепа на вратата, за да се убедя, че не прелитат зъби и други телесни течности из ринга. Видях как докато тренирате се забавлявате и така някак се запали искрата. Реших да направя първата си боксова тренировка с теб. Това даде началото на моята любов към този спорт. Според теб, какво би примамило една жена да тренира бокс?
ТК: Сложен въпрос … Мотивациите на хората са много и различни. Лично моето мнение е, че ефектът, който имат тренировките по бокс върху телата на жените е основното, което ги привлича към този спорт, но не изключвам и желанието им да се научат да се защитават и да са по-самостоятелни и независими да ги привлича, а защо не и двете.
WM: Необходима ли е някаква предварителна физическа подготовка преди да се запишем да тренираме бокс?
ТК: Необходимо може би не е точната дума. Винаги е за предпочитане да тренираш човек, който има някаква физическа култура, но в крайна сметка голяма част от работата на треньора е да прецени физическите възможности на индивида и да си разчертае план, пък било то и само ментален, как и колко трябва да е натоварването. При мен идват хора с различни еждневия, пол, възраст и тренираност. Ако всички се поставят под общ знаменател и се тренират с еднаква натовареност това предразполага към контузии, а здравето трябва да е в основата на всяка една тренировка. За да отговоря простичка – не е нужно, но е желателно.
WM: Как обичайно протича една тренировка при теб и с какво времетраене е тя?
ТК: Нека започна първо от времетраенето. В началото на моята треньорска кариера гледах тренировките да са по-продължителни (поне час и половина), но бързо разбрах, че това всъщност е доста грешна практика. Първо е важно да се отбележи, че аз не тренирам състезатели, на които работата им е да тренират по цял ден и да не правят нищо друго освен да почиват. Хората идващи при мен са под влиянието на стрес през целия ден. Много изследвания показват, че след първия час на тренировката нивата на кортизол (стресовия хормон) започват рязко да се повишават. Това води до бързото т.нар, „прегараня“. Стресът се увеличава вместо да намаля, което не е търсен ефект. В момента гледам да не тренираме повече от час, но рядко ми се получава :D.
Относно как протича – разделям тренировката на 3 части. Първата е ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА загрявка, която е около 10-15 мин. След това преминаваме към основната част, която е с продължителност около 35-40 мин и накрая – заключителна част с продължителност отново 10-15 мин. Основната част всеки път е различна като може да е игра срещу човек с условие (не е толкова страшно колкото звучи :D), игра на чувал , скачане на въже … упражненията са много. В една от тренировките през седмицата основната част е задължително насочена към общата физическа подготовка. Заключителната част включва упражнения с ОФП характер и стречинг.
WM: Ние жените сме безкрайно суетни същества. Как боксът може да помогне да изваем мечтаното тяло?
ТК: Никога не съм бил от хората, които казват – тренирайте бокс и ще изглеждате супер :D. Боксът е спорт включващ всички мускулни групи в тялото и е с висока интензивност. Високо интензивните тренировки (HIIT) са доказано най-добрият начин да се свалят килограми. Тук е много важно да вметна, че ако очаквате бързи резултати това няма как да стане. Тренираността е маратон, а не – спринт. За да се стигне до мечтаното тяло боксът или който и да е друг спорт сам по себе си е недостатъчен. Винаги съм препоръчвал да се комбинират спортове и най-важно да спазваме добри хранителни навици. Дори ние боксьорите не тренираме само бокс, а го съчетаваме с други спортове. Все пак боксът си остава страхотен начин за отслабване и хармонично оформяне на всички мускулни групи.
WM: Освен изваяните тела ние много държим и на безупречните си лица. Какви предпазни мерки се взимат в залата, за да ги съхраним такива?
ТК: Единственият начин да се подсигури безупречността на лицето на една дама е никога да не се качва на ринга с друг човек 🙂 В спортовете за масово трениране, в какъвто бокса се превърна напоследък, е важно хората да си знаят ясно целите и да ги кажат на треньора си. Ако искат да се научат да играят бокс – не е възможно да се предпазим на 100%, но се използват каски, маут гардове и по-тежки ръкавици. Ако търсите само естетика не се качвайте на ринга.
WM: Какви спортни аксесоари препоръчваш да си закупим ако искаме да се занимаваме сериозно с този спорт?
ТК: Тук може би трябва да дефинираме „сериозно“ като това отново е обвързано с целите. Ако искаме да изглеждаме добре само бинтове и ръкавици са ни достатъчни. Всички други аксесоари са си нормални за всяка тренировка. Аз лично препоръчвам обувки с тънки подметки за да могат краката и движенията им да се усещат по-добре, но отново е въпрос на личен избор. Ако все пак решим, че искаме да се качим и на ринга трябва да включим маут гард (препоръчвам само за горните зъби) и каска.
WM: Палачинка или протеинов шейк? 🙂
ТК: Протеинова палачинка 😀
WM: Коя е движещата ти сила да бъдеш всеотдаен треньор?
ТК: Често ми задават този въпрос напсоледък. Промяната е движещата ми сила. Когато видя промяната, която сме постигнали с един човек това ме мотивира крайно. Има хора, които и до ден днешен са ми близки, с които сме постигнали невероятни промени и се гордея с тях. Тъй като това ми е движещата сила и съм разбрал, че само заради това водя тренировки не приемам несериозни хора в залата. Аз си избирам кой да тренирам и кой – не. Ако не си готов да се отдадеш на процеса по промяната то аз не съм твоят човек за треньор. Повечто хора си намират прекалено много оправдания, а това ми ме демотивира и ме кара да не ги приемам насериозно. Когато това стане предпочитам да не си губим времето взаимно.
WM: Къде могат да те намерят хората за спаринг? 🙂
ТК: Класнаков Боксинг 🙂
Казвам се Тодор Класнаков и вече 14 години се занимавам с бокс. Знам, че сега ще шокирам всички, но най-голямата ми страст е спортa и … програмирането (WTF?!). Първите ми стъпки в света на спорта направих преди много, много години. Бях на 8, когато дядо ми ме закара на първата ми тренировка по футбол в ПФК Черноморец-Бургас. Това беше началото на една безкрайна любов. Занимавах се с футбол 8 години като дори влязох в спортното училище Юрий Гагарин в Бургас като футболист. На 16 годишна възраст започнах да се занимавам с бокс в кварталната зала при мой познат. Оказа се, че боксът повече подхожда на характера ми и една година по-късно се преместих в БК „Победа“ Бургас, сменяйки специалността си в спортното на „бокс“. От „Победа“ ме изведоха и на първото ми състезание в категория до 57 кг. Последваха още две състезания в категория до 57 кг и до 60 кг. Времето, прекарано в БК „Победа“ е едно от най-специалните за мен. Искам да изкажа лични благодарности към Радослав Суслеков и Калоян Димов, които ме приеха тогава в отбора въпреки обстоятелствата около мен и ми показаха какво е боксът. След завършване на спортното училище бях решил, че искам да стана треньор и кандидатсвах в НСА „Васил Левски“, където бях приет със специалност „треньор по бокс“. Първите тренировки, които проведох бяха именно там. Като част от практическите ми занятия трябваше да водим СИП-Бокс. Малко преди да се дипломирам започнах и първата си работа като треньор в 2fit. В момента водя тренировки в зала Hyenas София. Ще завърша това кратко резюме с това защо харесвам бокса. Както казва един от най-добрите треньори в света Фреди Роуч – „Не по-силният ще спечели двубоя, а по-умният.“
