Когато завършвах училище и кандидатствах за университети в чужбина, майка ми много искаше да добавя към списъка си Единбургския Университет. Само поглеждайки на картата колко на север се намира и миглите ми се покриха със скреж. Отпадна като опция още в онзи миг. Съдбата, обаче, си знае работата и не пропуска да намигне шеговито, когато си стягаш багажа, за да се преместиш да живееш там години по-късно. Днес, Единбург е моят дом и въпреки, че е доста на север, снегът и зимният студ са мираж за този град. Целуван от Гълфстрийма и сгушен в прегръдката на 7 хълма, той е ветровит, но никога абсурдно студен. Не е трудно…