Празниците не са ден от календара. Те са трепет в душата, споделеност и много емоция. Така вчерашният ден се превърна в изключителен празник за мен, не защото от календара стърчеше числото 8, а защото няколко малчугана ме заляха с такова количество любов и внимание, че чак ме захаросаха от вълнение. Първо, рано сутринта малката обяви стратегически, че е гладна. Имаше едно палаво пламъче в очите и когато извади брашното от шкафа и го разсипа по пода ми присветна, че нещо извънредно ще се случва в кухнята. Тя е от онези малчугани, които участват активно във всички занимания у дома, включително и готвенето. Обожава да бърка, маже, точи, хапва… Та така…