Рожденият ден на Макс наближаваше. С Бела отпивахме латетата си от кафенето пред фитнеса, където децата имаха час по гимнастика и ентусиазирано планирахме предстоящото парти, обсъждахме мястото и темата, изпращахме покани до приятелчетата и…тогава внезапно думите излязоха от устата ми. Чух се да казвам високо и ясно: „Аз ще направя тортата. Изобщо не я мисли“. Тогава ми прозвуча вълнуващо, но колкото повече осмислях казаното си давах сметка, че това е една много важна задача и всеки провал бил довел до същински апокалипсис. За майката на 4 годишно дете апокалипсиса изглежда така: малко човече простряно по корем на улицата със сълзи, които задръстват отводнителните шахти, викове, които чупят прозорци и тъпанчета…
A practical blog for impractical women & mums.
