Премествайки се да живея във Великобритания ме беше страх, че ще остана без приятелките си. Онези, с които споделях всеки ден, всеки емоционален тайфун, всяка мечта, всеки успех и провал, всяка глупава покупка, всеки четвъртък вечер в Beach Bar-а на Раковски. Понякога така се привързвам към някого, че раздялата боли като физическа рана от естествено раждане. В началото прелитах честичко до София, живеех в социалните медии, където си правехме дистанционни пиршества, отпивайки кафето си заедно сутрин рано пред камерата на телефона и споделяйки случките от изминалия ден. Впоследствие се случиха нови приятелства тук, които превзеха сърцето ми и украсиха дните ми. Днес, ритуалните онлайн срещи с приятелките ми…