Вървях през града, когато усетих внезапно, че съм се влюбила безвъзвратно в него. Във вятъра, който винаги разваля прическата ми; в чудните, цветни паркове, които изпълват душата ми с пролет и копнеж; във вежливите маниери, които възвръщат вярата ми в доброто; в страхотното кафене на ъгъла с най-ароматното лате… В него. В Единбург. Домът не е адрес с пощенска кутия, нито врата с ключ за нея. Домът не е там където сме се родили, а където принадлежим. Някои пропътуват света, за да го намерят, а други го откриват в нечии душа и очи. Домът е прегръдка и целувка за добро утро; любим лик и силно кафе; бисквитка, скрита в…