Отгледана съм в семейство, където половин запушена ноздра и еднократно кихане бяха повод за ежечасово мерене на температура, барикадиране в апартамента докато отминат „симптомите“ и поне още толкова дни след това, надлежна ежедневна комуникация с лекар и непрекъснато следене на общото състояние. Израствайки в такава среда приех методите за „нормални“. Не случайно когато станах майка звънях на GP-то на малката за еднократна кашлица и случайно провесил се сопол. За щастие до 2 годишна възраст малката е „боледувала“ точно 3 пъти от запушен нос. Факт е и, че до неотдавна зорко следях състоянието на децата по детските центрове, паркове, площадки и други публични мероприятия и при най-малкото съмнение за…