Един от най-ярките ми спомени от детството е онази сутрин с вкус на горещ шоколад и поглед, замечтано прикован в календара под стария дървен часовник на стената. Беше останал от прабаба и като величествен стожер на времето и пространството на всеки кръгъл час напомняше за себе си. Мечтаех да съм голяма. Под булото на наивността търсех свободата и лудостта в перспективата на моето 16 годишно аз. Величествено и независимо като красивия часовник на баба. С носталгия и умиление се връщам към аромата на онази сутрин, само за да видя отражението на зряла жена в огледалото. Такава, която е вплела в образа си и свободата, и лудостта и която благодари всекидневно…