Учели за различното. Така отговори на повдигнатите ми вежди и изпепеляващ поглед учителката на дъщеря ми в предучилищната. Но да започна отначало.
Вечер, когато взимам малката някоя от учителките винаги дава подробна обратна връзка за заниманията, които е имала през деня. В най-обичайният си вид, този няколко минутен разговор има следния формат:
Учителката (У): Днес беше денят на буквата „W“. Мия имаше възможността да се упражнява да я пише, използвайки пяна за бръснене, четка и боички. Затова роклята й изглежда така. Но не се притеснявай, тя много се забавлява.
Аз (А): Виждам.
В този момент констатирам, че обувките й са послужили в някакъв момент за платно и са дали своя креативен отпечатък върху прогреса на малкото човече да изписва буквата „W“ с повече цветове отколкото има дъгата.
У: Освен това в градината имахме игра с търсене на буквичката. Мия се справи страхотно! След това пожела да научи повече за буболечките в двора.
А: Буболечките?
В този момент Мия и още няколко малки човечета тичат към нас и с все глас крещят „имаме си домашен любимеееец“. Поглеждам аз какво държат в една салфетка и получавам внезапни конвулсии по тялото. Гол охлюв. Били на лов за голи охлюви след дъжда и всеки награбил кой голям, кой още по-голям гол охлюв.
У: Беше страхотен следобед! Мия, Матю и Луиз намериха няколко голи охлюва, направиха им къщичка и ги нахраниха с цветя и листа.
Намирате опънала килимче на тревата в градината, отправяйки горещи молитви към всички божества, онзи грамаден охлюв от салфетката да не ни стане съквартирант у дома.
Учителката, с ентусиазма на дете в сладоледжийница, продължа доклада:
У: Освен това Мия беше в групата с деца, които посетиха отново дома за възрастни хора. Вади един таблет и ми показва видео как малката забърква scones (нещо като питки) за възрастните хора в дома. След това една баба й прави комплимент за роклята, а Мия й казва, че много й харесва обиците. Смеят се. Смея се и аз. Вече съм забравила за голия охлюв.
След това, учителката продължава с:
У: Днес учихме за различното.
А: Така ли?! Колко хубаво. За какви различия говорихте?
У: Четохме книжка за два мъжки пингвина, които си имат бебе пингвин.
А: %$№&%$№$^№????????!!!!!!!!????????!!!!
Как им се е получило това бебе?!?!?!
У: О, ами те……
Споменът ми след тези думи е, че аз останах без думи. В иначе шумната зала вече се чуваха гласовете само на децата. Всички родители и учители мълчаха и ме гледаха. Явно изражението ми е говорело повече отколкото думите някога биха могли.
Докато устните ми не помръдваха, в ума ми мълниеносно прехвърчаха всякакви мисли, картини, въпроси, обяснения. Чудех се що за учител си да въведеш толкова сензтивна и сериозна тема на едно три и половина годишно дете без да попиташ родителите какво смятат по въпроса? Дали момента да се говори за това е точно в тази крехка възраст? Дали родителите са подготвени да дадат отговори? Дали тези отговори ще бъдат добре премислени, смислени и даващи подобаваща информация предвид възрастта? Какво мислят родителите за различното? Как биха го представили те на три годишно дете? И още милиярд въпроси с подобен характер.
Прибрах се вкъщи и започнах да чета за тази книга с пингвините. В случай, че ви е любопитно коя е – And Tango Makes Three от Peter Parnell и Justin Richardson. Оказа се, че е изключително противоречива и предизвиква сериозна полемика. Освен това, се представя на доста по-големи деца от дъщеря ми и нейните съученици в предулищната.
Не ме разбирайте погрешно. Не съм против хората, които имат различна сексуална ориентация. Напротив, едни от най-прекрасните, забавни и интелигентни хора, които познавам изповядват подобни различия. Това никога не ме спирало да ги очаквам с нетърпение на партито, на срещата, на излизането, защото те винаги носят със себе си една специална вибрация. Те са често душата на компанията. Те са креативни, с различен поглед върху нещата като цяло.
Притеснението ми, обаче, идва от факта, че още не съм се осведомила как да представя тази тема по подобаващ начин на дъщеря ми. Шотландия е особено либерална по отношение на различията във всичките им проявления. Всяка голяма компания, например, подкрепя LGBTQ. Някои автобуси са брандирани с цветовете на дъгата. Някои от най-големите хранителни вериги имат огромни пана по витрините си, че приветстват всички LGBTQ. Никоя компания НЕ може да освободи служител, ако той е LGBTQ. Някои от църквите тук бракуват LGBTQ. Един от най-големите паради на LGBTQ е именно тук. LGBTQ е част от живота ни.
НО! Когато се обясняват различията на едно три годишно дете, може да се започне например с нещо по-простичко. Например, приказката за „Грозното Пате“, мисля си аз. Затова и първата ми работа на следващата сутрин бе да отида до библиотеката и да избера нови книги за малката. Първата, която награбих беше именно за „Грозното Пате“.
Малката я хареса супер много и съвсем внимателно я изчете в скута ми. На следващата вечер пак я пожела преди лягане. След като я бяхме прочели вече няколко пъти, й зададох въпросите в края на книжката. Бях удивена да разбера, че тя прекрасно е разбрала смисъла на „различното“. И че в това няма нищо лошо, плашещо, отблъскващо или грозно. Напротив! Зад това се крие цяла една нова вселена от преживявания, случки и ситуации.
Както и да е… Резултатът от всичко това е, че всички родители реагираха по някакъв начин и това доведе до решение на предучилищната повече да не чете книгата за гей пингвините на децата. Освен това, учителите получиха цял ферман със заглавия на книги, които учат на толерантност и различия и които не включват гей пингвини. Също така си мисля, че и те получиха своя урок. Че за всяко нещо си има и време, и място. И че отговорите на някои трудни въпроси няма да се търсят от тях, затова не могат и да действат по начин, който да предполага друго.
Всичкото това споделяне, обаче, произтече от ето тази невероятна гледка вчера:
Най-красивото, спретнато, подредено и спиращо дъха РАЗЛИЧНО, носещо се ефирно по канала, преминаващ през цял Единбург. Нямаше минувач, който да не се спре и да не им се наслади. Нямаше дете, което да не гони в захлас от радост докато силите им стигат. Ето така уча аз дъщеря ми на „различното“ на три години.
ХХХ
Русалката
