Едно от нещата без които не мога е сладкото. Когато бях малка, родителите ми носеха от Германия огромни торби с всякакви видове шоколади, бонбони, близалки, дъвки….с надеждата да стигнат за поне половин година напред. Опитваха се усърдно да ги крият, но или усърдието им ги предаваше или аз бях тогавашният мини вариант на инспектор Хорейшо и с неповторим нюх откривах всички трезори за сладко, разпръснати из дома ни. За най-голям ужас на нашите запасите от сладко стигаха за седмица максимум, а срещите със зъболекаря не бяха рядкост.
През годините успях да се науча да замествам шоколада със суров такъв, сушени плодове, сурови ядки и протеинови вафли. По време на бременността ми бях особено бдителна за веществата, които поглъщах и така се открехнах на домашно приготвен шоколад. Удивителната Силвия Недева ме научи да си правя домашна био нутела, за която може да видите рецептата във видеото ни тук.
Днес за пореден път изпитах глад за сладко, който бе силен поне колкото земната гравитация. Затова се разрових из шкафовете и сътворих моя импровизиран вариант на суров шоколад спрямо наличното. Ако съдим по неустоимия вкус считам, че съм се справила минимум перфектно, затова ще си позволя да споделя рецептата с вас и да направя някой със сладък зъб като мен особено щастлив още днес.
Продуктите, които използвах са следните:
- 2 с. л. органично какао на прах
- 2,5 с. л. кокосова паста
- 2 с. л. кокосово мляко
- 6 предварително накиснати в топла вода и обелени фурми Меджул
- 170 гр. масло от кашу
- 20 гр. сурово кашу, предварително накиснато за 6 часа във вода
- 20 гр. суров лешник, предварително накиснат за 6 часа във вода
- шепа сушени боровинки
Начин на приготвяне:
Слагам какаото на прах, кокосовата паста, кокосовото мляко, фурмите и маслото от кашу в блендера до получаване на хомогенна смес. Фурмите използвах за подслаждане, така че в зависимост от предпочитанията ви може да добавите още ако не ви е достатъчно сладко. Алтернативно може да ги заместите с лукума, мед, кленов сироп или каквото там имате под ръка. Предимството на суровите десерти е, че във всеки един момент може да ги опитате докато ги блендирате и да модерирате вкуса или консистенцията според предпочитанията си.
Като резултат получих това:
Внимателно го разстелих, притискайки го с пръсти върху хартия за печене в удобен съд. След това поръсих с кашуто, лешниците и сушените боровинки.
Отгоре сложих още един пласт от току-що приготвената шоколадова смес, който внимателно притиснах с пръсти, за да не стане прекалено дебел пласт шоколад.
След това покрих с фолио и сложих във фризера, за да стегне добре. Хубаво е да поседи необезпокояван поне час, след което може да започнете с отчупването на неустоимите парченца или направо парчета 😉
ХХХ
Русалката