Онази сутрин още със ставането се почувствах така сякаш не знаех от какво имам по-спешна нужда – прегръдка, XXXXL чаша с кафе, пет шота с текила или шест месечна кибернация. Ако имах свободата на избор със сигурност щях да се спра на последното, но уви разчекнатата в усмивка физиономия с най-сините на света очи ме извадиха от уюта на завивките за миг. Просто е престъпно да си толкова малък, сладък, неустоим и въздействащ. Това си е чиста манипулация! Аз защо не мога така да й се нахиля и да я приканя да поспи още трийсетина минутки, м?!
Часове след третата чаша кафе на същия ден разхвърлях из съзнанието си случки, процеси, рутина, извънредни обстоятелства, природни бедствия, древни заклинания в търсене на корена на тази нечовешка умора. Както може да се очаква, процесите довели до този резултат гравитираха към безкрайност, като най-силно се открояваха следните: силна пренатовареност (една задача ли бе да я опишеш), сезонни промени, не добре съобразен спортен режим, по-нисък протеинов прием от обичайното, липса на почивка. Тъй като последното няма как да променя, се захванах с другите. Чувството за тотално изтощение е крайно неблагоприятно, когато ти се налага да подскачаш енергично като великденски заек, затова се почерпих със следните правила и нововъведения:
Спортен режим. Ако до преди месеци залагах основно на бягане в планината и йога в залата, то сега направих стройна програма на вида и натовареността на тренировките си. Тичането (5 км) и ходенето (поне още 5 км минимум) са задължителна част от ежедневието ми. И двете са супер лесни, тъй като малката ме кара да тичам до детската градина и обратно (4 пъти в деня х 3 км в посока = 12 сигурни км). В допълнение на това спортните активности през седмицата са строго подредени по следния начин: понеделник – 40 минути пилатес, вторник – 40 минути HIIT, сряда – 40 минути йога, четвъртък – ден за почивка. От петък всичко се повтаря наново. Ако сте обърнали внимание в една от преходните статии за рутината на успешните жени, спортът е неизменна част от ежедневието на всяка от тях и то не напразно.
Онзи ден наистина беше един от най-трудните ми дни, когато не само, че едвам станах, но и целия ден се движех като призрак. Всички ме виждаха, само аз тях не. Най-трудната битка с мен самата беше да превъзмогна летаргията и изтощението, да опъна мата на пода, да пусна някоя безнадеждно тежка тренировка в YouTube, да сложа клина и да раздам енергията дето я нямам. В самосъжалението си изпих една чаша вино в късния следобед и просто натиснах „play“. Понякога е по-трудно да започнеш отколкото да продължиш. Врътнах очи на няколко пъти докато гледах как момъкът скачаше ентусиазирано с високи колена (избрах в най-лошия си ден най-тежката HIIT тренировка), разчекнат в усмивка. Докато пуфтеше и броеше до къде сме с подскоците не пропусна да напомни да се усмихваме. И така – изкривените ми в бракувана кифла устни, разцъфнаха в усмивка и упражненията започнаха да стават по-приятни. По средата на тренировката всеки мускул в тялото ми трепереше от напрежение (никога не си избирайте тренировки, водени от мъже – не може да се конкурирате с тяхната стамина!!!!!), но съзнанието ми вече беше решено да доведе до край започнатото. Честно, толкова лицеви опори и коремни преси не бях правила от миналото лято, когато тренирахме с мъжа ми всяка вечер INSANITY (ако сте безнадеждно луди проверете в интернет за каква физическа лудост иде реч). Накрая лежах на пода събираща и последните парченца бели дробове, но сияеща от доволство. Доволство, че съм преборила умората и летаргията и съм направила нещо хубаво за себе си. Под душа успях да се съвзема и да довърша с небивал ентусиазъм и заряд задачите, които се бяха наредили до края на деня.
От всичко това, няколко неща ми направиха силно впечатление, които ми се струва важно да споделя. Най-големият ни враг сме ние самите. Да преборим умората, чувствата, страховете, мислите и летаргията си е едно от най-големите предизвикателства срещу, които може някога да се изправим. И това важи не само за моя микро свят и примера ми от онзи ден, а за всяка сфера и проявление на живота. Първата крачка винаги е най-трудна. След нея ни трябват само две неща, които имаме силата да разпалим у себе си – вяра и упорство. Не ме разбирайте погрешно, нещата след началото не са лесни, но ако извървите пътя до края ще си бъдете благодарни. Че сте надскочили себе си. Че сте преборили слабостите си. Че сте станали по-силни. Че сте продължили напред. Най-хубавите неща ни чакат именно там – отвъд зоната ни на комфорт. Опиянението от удовлетворението лекува раните и спомена за преживените трудности. Освен това се оказа, че не спането, а физическата активност върнаха силите ми. Тонусът ми дойде не от приспиването на тялото, а от пробуждането му. Освен това, двата страхотни странични ефекта от тези спортни авантюри са приливът на жизненост и липсата на апетит (след тренировка по принцип не мога да ям с часове, защото ми става лошо).
Хранителен режим. Миналата година завърших с коледния пост. Реших да подаря на тялото си възможност за детокс и затвърждаване на волята. Като активно спортуваща жена, доброто съотношение протеин-въглехидрат-мазнини е било винаги важно за мен. Постите разбиха на пух и прах тази структура. Първите две седмици бяха най-тежки. След това тялото ми не пожела в нито един момент месо, мляко или сирене. И така до днес. Дояжда ми се по-често единствено риба и морски деликатеси. Съответно, за да компенсирам пия поне веднъж в деня чист суроватъчен протеин. Често забърквам проеина си само с вода и препълнена супена лъжица чия и кафе. През деня хапвам много много зеленчуци, риба, варива, плодове и ядки. Това ми дава един балансиран хранителен режим, който ме поддържа в добро физическо състояние.
Спане. Наложих си да спя по 8 часа. Никога не успявам да си легна преди 23:00ч., но се старая да си взема нужното с по-късно ставане сутрин. За щастие малката проявява известно разбиране по този въпрос. Освен, ако гледането на Peppa Pig или бейчиното не са на живот и смърт.
Тези малки хитрини и правила върнаха жизнеността ми и направиха дните ми отново цветни и динамични. Не са панацея, но се надявам да се припознаете в някои от тях. Namaste!
ХХХ
Русалката
