Вълнението покрай първия учебен ден на дъщеря ми ме преизпълва с емоция като ученик пред матура, на прага на дългоочакваната лятна ваканция. Срещата с директорката на яслата беше сред най-милите ми изживявания. Разговаряйки с нея, разглеждах всеки ъгъл от сградата с такъв интерес, все едно очаквам в някой закътан ъгъл да намеря дълго пазено имане. Харесаха ми и дечицата. Имаше едно момченце с толкова прекрасни сини очи – все едно цялото небе бе потънало в тях. Една къдрава кокетка ме наобикаляше нахилена до уши в богато падаща червена рокля на бели точки. Приличаше на калинка, замаяна от аромата на някой лилиум. Подредените в ъгъла малки столчета с масичка по средата ме телепортираха в „Снежанка и седемте джуджета“ и душата ми се напълни с още повече умиление. Не че имаше вече на къде повече.
Тя е почти на две и вече я наричаме „градинарката“. Не защото помага на дядо си да поливат красивите рози и лалета в двора на къщата, а защото ще ходи на градина. С това си прозвище леко ми напомня един отминал режим и радостта на децата да се зоват чавдарчета и пионерчета. Тя е моето чавдарче и пионерче и градинарка в едно. Толкова съм ентусиазирана, че още на първия ден след срещата с директорката се втръкнах да набавя всички нужни за яслата артикули – спално бельо, пижами, пантофи и от трепет в сърцето вече забравих какво друго. Важното е, че тя е градинарка.
Вероятно долавя с безпогрешната си детска интуиция, че не мога да си намеря място от вълнение. Толкова електирество минава през мен, че мога да захраня спокойно цяла електроцентрала без особени усилия на духа. Усещам я как от време на време ми хвърля странни погледи тип „мамИ, добре ли си?“, но съм убедена, че понеделнишки ясно ще разбере първопричината за цялата тази суетня. Ако, разбира се, дотогава не експлоадирам. Честит първи учебен ден на всички деца!
