ТРАДИЦИОНЕН БРИТАНСКИ СЛЕДОБЕДЕН ЧАЙ

Следобедният чай е сред онези британски традиции, които провокират интереса и подканят да бъдат изживяни. И има защо. Макар чаят да е предпочитано питие във Великобритания още от далечната 1600, следобедният чай се превръща в традиция едва през 1840-та, благодарение на седмата дюкеса на Бедфорд – Анна. Като повечето жени, трудно устоявала на глада между обяда и късната вечеря (напълно й влизам в обувките).

Така започнала да поръчва на прислугата си чай с хляб и масло и малко кейк за разкош всеки следобед около 16:00ч. Споделяйки с гостите си тази следобедна идилия, обичаят й бързо се разнесъл от уста на уста из къщите на по-заможните. Така се превърнал в моден тренд, по време на който дамите се пременяли в красиви одежди, слагали велурените ръкавици и модни шапки и се поддавали на импулса да хапнат и пийнат.

Кралица Виктория утвърждава този обичай и го превръща в традиция не дълго след това. Така се зараждат и местата за чай (наречени Tea Rooms), където приятелите започват да се събират на сладки приказки, чай и хапване. Традицията живее и днес. Духът й се усеща във всички скъпи хотелиерски вериги във Великобритания, по-големите ресторанти и специализираните чайни. Започва още по обяд и притихва в късния следобед, когато всички се отправят за лека почивка преди вечерята.

Днес, в обувките на дюкеса Анна и кралица Виктория влязох и аз. Замених балната рокля с протрити дънки и токчета и потънах в сиянието на откритата зала в хотел Waldorf Astoria. Като повечето прекрасни неща в този живот и това се случи непланирано и непринудено.

Просто две изгладнели за нови впечатления и изживявания блондинки – приятелката ми Невена и моя милост – замениха последните минути преди полета с една неповторимa британска традиция. Не защото чая и пастите са някакъв кулинарен феномен. А защото атмосферата и ритуала ни върнаха години назад. Изведнъж вежливи сервитьори се устремиха към нас.

С гордост в гласа ни представиха следобедното меню и ни запознаха детайлно с текущата чайна церемония. Красива дама, ефирна като самодива, свиреше на арфа встрани от нас. Таванът бе изцяло стъклен и разкриваше капризите на шотландското небе. Не е шега, когато казват, че в Шотландия в един ден могат да преминат и четирите сезона. Така, макар и добре похапнали, пред нас се занареждаха изкусителни сладкиши и апетитни питиета.

КАКТО ТРАДИЦИЯТА ПОВЕЛЯВА

По традиция, следобедният чай започва с обикновени сандвичи от тънко нарязани филийки с отстранена кората на хляба. Според предпочитанията има както бял, така и черен хляб във всичките му разновидности. Сандвичите традиционно са с някоя от следните плънки:

Хляб с масло и резанчета краставица
Тънки парчета варена шунка и малко горчица
Майонеза и яйца
Пилешко месо
Печено говеждо
Сирене и туршия
Риба тон
Консервирана сьомга с краставица

Наред идват и така наречените скоунс, които наподобяват малки престъпно вкусни питки. Те се сервират задължително след сандвичите и могат да бъдат обикновени без плънка, с плод (обикновено стафиди) или сирене. Сервират се винаги топли и се мажат с масло, сметана и сладко.

Връхна точка в следобедната чайна церемония и мой любим нейн аспект са божествените кейкове и тартове. Обичайно се сервират малки парченца от следното:

Шоколадова торта
Плодов тарт
Торта Батенберг
Мраморен кафе кейк
Шоколадов кафе кейк
Бейкуел тарт
Йоркширски кърд тарт
Тарт с яйчен крем
Лимонов тарт

Интересното е, че макар и чайна церемония, в наши дни чаят може да се замени с кафе. Не просто кафе, а кафе във всичките му познати форми, вкусове и ликьорени добавки. Днес, с Невена, разбихме на пух и прах традициите. Заменихме чая с каучино, прескочихме частта със сандвичите и неустоимите питки и непоколебимо се насочихме към десертите.

Сервитьорът вежливо ни предложи да си изберем по един-два десерта от менюто. А ние единодушно му изчуруликахме „По един от всичките, моля!“. И ги изядохме в наслада, докато хипнотизирано слушахме музиката от арфата и гледахме небесата над себе си. В мълчание. Понякога, тишината е злато. Особено, когато следиш другарчето да не изяде по-голямото парче пастички от теб.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ЗА БРИТАНСКАТА СЛЕДОБЕДНА ЧАЙНА ЦЕРЕМОНИЯ

Най-скъпата чаена торбичка в света е създадена от бижутерите Boodles в чест на 75-та годишнина на PG Tips. Инкрустираната с диаманти торбичката е оценена на 7,500 паунда.

Изчислено е, че като нация британците консумират около 62 милиарда чаши чай годишно.

Много хотели и ресторанти са нарушили традицията и са внесли нов прочит на типичния британски следобеден чай. Хотел Sanderson, например, е създал „Следобед на Лудия Шапкар“, където гостите хапват кейкове с формата на калинки, макарони с вкус на кафе с формата на джобни часовници и новаторски коктейли. Хотел Shangri-La, пък, в ресторант Shing’s Ting заменя питките (скоунс), сандвичите и тартовете с кнедли, ребра и суши.

Един от най-скъпите британски следобедни чайове се предлага в хотел Cliveden в Беркшир. Менюто за двама е на цена от 550 паунда и включва някои от най-скъпите съставки в света, в това число редки чаени листа Da Hong Pao (за повече от 2000 паунда на килограм); хайвер от белуга; мини сандвичи от канапе с шунка иберико; и шоколадовата торта Cliveden House, изработена от Amedei Porcelana – една от най-скъпите шоколадови наслади в света.

Някои аспекти на етикета за следобедния чай до голяма степен зависят от това къде из Великобритания се намирате. Отговорът на вековния въпрос дали да се постави първо сладкото или сметаната върху свръх вкусната топла питка (скоун) варира от място на място, като традицията диктува, че ако сте от Корнуол, то първо ще сложите сладкото след това сметаната, докато Девонианци правят точно обратното обратното.