Малката все още говореше нечленоразделно и сочеше луната или по-широкия космос, изявявайки желанията си, когато ми казаха за сафари парка. Няма да забравя този ден. Тя си копаеше щастливо в пясъчника, когато с една мама стана дума за семейни забавления. И така от разговора изскочи Blair Drummond Safari & Adventure Park. С приповдигнато настроение се закопах в мрежата, само за да установя, че шансовете маймуни да нападнат колата ти и да пригодят предните чистачки за клечки за зъби, а страничните огледала за дрънкалки са равни на тези да те удари кола докато пресичаш Цариградско шосе. Така темата се потули за някоя друга година, въпреки закотвения ми в основното оръжие на всяка жена – любопитството – интерес.
НА САФАРИ С ДЕЦА
И така до вчера, когато с четири деца се запътихме натам. В Шотландия температурите над 20 градуса са лукс. Случват се рядко, траят още по-рядко и всичко живо се юрва навън. Ако си представите какво се случва по улиците около стадиона, когато има футболен мач ще добиете бегла представа за нескончаемите тълпи по улици, паркове, детски площадки и, както се оказа, сафари парка в Шотландия.
Ще ви спестя моето пътуване до него, в което стигнах полу-жива и ще продължа с огромната четири лентова опашка на входа. Почти се бях отказала от това приключение, тъй като аз вече бях в своето собствено на кофти пасажер, който дори да не е закусил има какво да върне. След като четири кресливи гласчета радостно зачуруликаха при вида на жираф в далечината беше ясно, че връщане назад няма. Не и преди жирафите поне. И така, приключението ни започна.
ОЧИ В ОЧИ С ДИВИЯ СВЯТ
Все още ми е мъгляво, но се озовах с три хлапета на предната седалка плюс едно, което въртеше волана в скута на баща си. Със скоростта на ранен охлюв се задвижихме след кервана от коли и гора от малки ръчички, които се показваха през прозорците. Щастието бе кратко, защото един голям, опакован в зелени дрехи чичко ни смъмри вкупом и всички прозорци незабавно се затвориха. Когато попаднах очи в очи с лъва вдясно ми се изясни защо.
Чуха се стъпки по покрива на колата и тъкмо вече си мислех, че ето вече и извън земни ще ни отвличат и две маймунки се залепиха за предното стъкло. От шока успях да им снимам само опашките им, но и за това ще ме разберете, сигурна съм. Тази снимка е единствената в крачка.
После видяхме бизоните с рога, които никой не иска да си слага на главата. Бяха супер красиви, но двамата братя започнаха да се карат кой да кара колата. Междувременно, девойките избираха коя фиба да си закичат на косата. Мисля, че пропуснаха бизоните, но на големите кафяви камили спряха погледи озадачено. Това беше много щастлив миг за мен. Най-накрая една от любимите вечерни приказки за камилче и майка му камилата доби цвят, козина и мирис. В този миг няколко антилопи запрепускаха през тревата и буквално ни завъртяха главите. Беше направо сюрреалистично. Не знам как тези огромни животни бяха така кротки. Или бяха свръх отегчени от преминаващия катун или бяха на някакви мега силни наркотици. Общо взето, интерес към нас проявиха само маймуните. Другите животни ритуално обръщаха глава на другата страна, поглеждаха тежко из под вежди или галопираха в другата посока.
ТЮЛЕНЪТ МАЙРА – ТАЛИСМАНЪТ НА САФАРИ ПАРКА
Паркирахме се сред бурните реакции на децата и пеша се отправихме към другата половина на сафари парка, която повече прилича на огромен зоопарк. Запознахме се с тюлена Майра, която се оказа, че е на четири години и има гадже тюлен на три. Показа ни страхотните си умения за плувец и отидохме да гледаме пингвините. Бяха като някакви миниатюри, които се клатушкаха към водата. А там….леле, бяха страхотни с невероятните си подводни пируети, гмуркане и светкавично излизане на повърхността. Докато аз им се радвах, децата не можеха да се разделят с лемурите, които се бяха изправили на задни крачета и любопитно надничаха.
БАРБЕКЮ СРЕД ПРИРОДАТА
Така в шеги и закачки минахме през целия сафари парк и едва ни стигна деня да разгледаме повечето животни. Ознаменувахме края на пътешествието с барбекю близо до слоновете и тъкмо си мислех, че вече ще тръгваме към вкъщи и децата видяха детската площадка. Тази детска площадка беше голяма колкото малкото НДК-а минимум и изгубиш ли някой от поглед тежко ти. Имаше поне 6 вида пързалки, стар кораб, пясъчник по-голям от апартамента ни и какви ли не още лудурии. Така последната надежда да се заприбираме най-накрая угасна след 273463547326489 призоваване „хайде към колата“. Не знам за кого се пънех да викам толкова при положение, че никой не ме чуваше.
Прибрахме се след като децата не бяха мигнали и за 15 минути последните 10 часа. По нищо и не личеше да им се спи. За сметка на това аз исках да припадна на леглото без дори да стъпя в банята. Визуализирах го и даже го изживях за миг в мечтите си, преди да се запътя към банята да къпя малката фурия. Легна си без приказка дори, изпълнена с незабравими изживявания и…камили.
ХХХ
Русалката
