Напоследък се чувствам като героиня на Дан Браун от Шифъра на Леонардо. Само дето в моя случай съм по-скоро героиня в Шифъра на Сънищата. За дъщеря ми те започват, продължават и завършват с рев. Онзи рев, от който ръцете ми треперят като на болен от Паркинсон в последен стадий, а косата ми добива отенък по-бял и от на човек, погледал самодива в очите.
Когато е изморена от игри и забавление, сънят идва тихо и покорно я отнася в страната на бляновете. Тогава прекарвам поне седемнайсет минути в съзерцание на този шедьовър, който до не отдавна напомняше за себе си с ритници три сантиметра под лявото ми долно ребро. В тези редки мигове светът е Hause Goût de Diamants и ягоди Клери. Уви, както казах, те са толкова редки, колкото Меркурий да премине през диска на слънцето.
Във всички останали ситуации, появяващи се с интензитета на софиянец, попаднал в задръстване и забравил да отмести ръка от клаксона, кръвта ми се съсирва още в сърцето, а мозъкът ми изпада в конвулсии…Почти в синхрон с ритниците и скубанията, които отнасям докато малчо се бори със съня. Няма шъшкане, прегръдка, биберон или вещер, които да направят поне малко харизматичен този процес. Когато той все пак се случи, аз вече съм разтлала едно килимче на пода и чинно се кланям на всички Богове за милостта, която са проявили. Някъде около двадесет и третото кланяне, обаче, се чува едно далечно почти приглушено изсумтяване. Замръзвам на място. Дори не дишам. Всяка излязла от мен молекула H2O ще разкрие присъствието ми в стаята. Следва вече истинско изсумтяване, дълго ъ-ъ-ъ-ъ и вече има нещо средно между езерото Байкал и Каспийско море от сополи и сълзи. След като след известно време на мъчително шъшкане и поклащане в ръце, наводнението е предотвратено, аз наум изброявам колко чаши вино евентуално са останали в бутилката от снощи.
И понеже всичко това не е достатъчно, финалното събуждане от следобедната дрямка отново бива оповестено от алармиращ сигнал на рев, който ме кара да се замисля за смисъла на живота. След около двадест и шест минути, които ми се струват повече от цял живот време, следва най-сладкото гуш на света, което ми напомня, защо този живот е така пленително красив.
Да спите сладко….
