• Мами

    Как да се справим със стриите през бременността

    Казват, че девет от десет жени през бременността си се сдобиват със стрии по корема, ханша и гърдите си. Самата аз бях на път да вляза в статистиката, но навременния преглед при дерматолог и спазването на няколко основни правила ми помогнаха да запазя кожата по тялото си непокътната, както по време на бременността, така и след нея. Бях в средата на втория триместър, когато коремът започна да ме сърби. По препоръка на следящия ми бремеността лекар и близка приятелка, от края на третия месец се мажех с продукт на Palmer’s, насочен към хидратация и превенция на стриите при бременни. Въпреки ежедневната употреба, кожата ми беше доста суха и на светлина…

  • Мами

    Какво научих от дъщеря ми

    Най-качествено прекараното време е в игри и разходки, споделени усмивки и силни прегръдки. Най-хубавата дума на света е „мамИ“. Търпението е добродетел, което се изгражда с цената на много нерви, бурни емоции и фрустрация. Безсънието се лекува с лика на любимото човече сутрин, обхванало шията ти в прегръдка и сипещо целувки по лицето ти. Драскотините по скъпия телефон, изгубените обици с диамант, изцапаните с жълти петна любими дрехи са нищо по-малко от свидни спомени и повод за усмивки. Потропването с краче по пода и сладко нацупените устни са просто ДНК, за което мама има основен принос. Провалът е нищо повече от възможност да опиташ отново по друг начин. Приятелствата започват…

  • Мами

    Мога и сама

    Наскоро, дъщеря ми започна да се храни сама. Това предизвика същинска експлозия от разнопосочни емоции у мен – от чувство на гордост, нестихваща радост по новопридобитите цели 30 минути свободно време на всяко хранене, през възхищение от прецизната двигателна култура на миниатюрните пръстчета до ужаса от сблъсъка с реалността, след който обичайно следват поне 45 минути почистване на мокета, бебешкия стол за хранене, масата, пердетата, близкия диван, дрехите на златокосия разкош, косата й, че и мен самата. Цветовото разнообравие, по иначе бежовия мокет, нескрито напомня индийския празник на цветовете и светлините Дивали след всяко хранене. По пода гравитират непретенциозно захвърлени маслини, размазани сварени картофи, натрошен на трохи кроасан с масло,…

  • Мами

    15 трика как да се приспособим с детето в нова среда

    Преди година, в делириума на отлежалото приятелство, големите мечти, хубавото шампанско и силните прегръдки казах „до скоро“ на всичко мило и родно, за да замина отново. Вече бях живяла и учила в чужбина, но като магнит любимата София ме зовеше всеки път. С чара на нощните си светлини, с приятелските срещи и сърдечен смях, с прашните улици, по които като на тетрикс избягваш черните дупки, с горещите летни вечери по Витошка, с познатите до болка малки магазинчета и тесни улички. С цялата си неповторима атмосфера на роден край. Няма да забравя момента, когато се върнах в България след магистратурата си в Амстердам. Формулата да се справя с липсата на дългогодишните…

  • Мами

    Бодър дух в спортно тяло за щастливи бременни

    Спортът, освен полезен, е и много приятен. Открих го още в началното училище, когато треньори от Националния Стадион на София ходеха по училищата и събираха деца за художествена гимнастика и лека атлетика. Любовта ми към спортните занимания пламна именно на стадиона в едно от най-горещите лета на 1994 като част от националния отбор по лека атлетика. От тогава до ден днешен спортът е моят адреналин, моят наркотик, моят антидепресант, моето удовлетворение и наслада. През годините, той имаше много проявления – от спринт на стадиона, през висок скок, пилатес, йога, TRX, бокс, BOSU, йогалатес, акро-йога до кардио упражнения вкъщи. Когато забременях, имах желание да продължа спортните си занимания до самия край.…

  • Мами

    Утро на пингвини

    Сутрините ми са най-неустоимата част от деня, за която копнея 24/7. Душата ми разцъфва като райска градина единствено от мисълта, че всеки миг ще чуя онова сладко, бленувано „мамИ“. При познатия до болка повик, изскачам изпод топлите завивки, взимам непоклатимо завоя до съседната спаля само, за да намеря моето щастие в пижама на пингвинка, готово за прегръдка. Тъмно руси кичури се борят за своето място по лицето й, спорадични къдрици изгряват като слънце в синхрон с току-що появилата се усмивка, очите греят като Венера на небосклона, а две оранжеви пингвински крачета се провисват от блузката. Първата прегръдка за деня е скоростно изместена от трескаво издирване на възглавничката, жабата-принц и биберона,…

  • Мами

    Дъждовен следобед в сладки хапки

    Беше дъждовен следобед. В Единбург съм научила едно – ако утринта е слънчева трябва на всяка цена да вземеш от нея всеки лъч светлина, всеки микрон витамин D и всяка възможност за разходка. По традиция до следобяд времето се сменя със скоростта на самолет, прелитащ езеро. Днешният следобед беше от онези, които те пожелават с чаша ментов чай с мед и книга в ръка, приятно подпъхнат под някое ефирно одеало на дивана. Този божествен миг бе прекъснат единствено от най-сладките крачета на света, които на собствен ход скочиха от леглото и дотичаха до мен тип Ивет Лалова на световно. Абсолютно разтопена от горещата прегръдка и звучното „мами“ реших да дам…

  • Лайфстайл

    Кошмар или благодат

    Беше луда вечер. От онези, които изтриваш директно от календара на спомените и емоциите. От онези, които нямат място дори в най-прашния отсег на разбитата ти душа. От онези, които изпепеляваш с поглед и погребваш във вечността. Дори и в най-големия мрак, обаче, проблясва светлина. Някои я наричат надежда, други приятели. Аз я наричам Илияна. Тя е моята разходка в парка, моята тишина или многочасов диалог за любовта, моята подкрепа и споделена лъжичка сладолед. Тъкмо пика на емоциите беше пропаднал в морето от умора, което ме заливаше, когато тя ме изпрати до колата. Разделихме се с прегръдка след събитията от вечерта, за да си кажем здравей отново след минути. Запалих…