• Лайфстайл

    Венециански разкош без багаж

    Пътувам. Изживявам. Случвам се. Всяко пътешествие разпалва въображението ми, подхранва унеса към непознатото и ми напомня колко много места очакват да бъдат открити и сбъднати. Като мечтите. Скоростта, с която мога да приготвя багажа си за новото приключение превъзхожда стихийността на падаща лавина. Разпалва огъня на вълнението и очакването. На нетърпението. Дестинацията, закотвила се дълбоко в сърцето ми като кораб на дъното на Марианската падина е неизменно Венеция. Душата ми чурулика като славей в ранно утро от копнеж по този магичен град. Последното ми посещение на Венеция остави специфичен вкус на неприятно. Най-вълнуващата седмица в живота ми, през която попивах с трескава отдаденост мистерията на малките улички, широки колкото две…

  • Мами

    Среднощни страсти

    Бях се отдала на любимото си занимание откакто съм майка – блажен сън. Сънувах цветно и спокойно. Това явление за майка на тодлър е толкова неповторимо и умилително, колкото да срещнеш еднорог. Такава радост струеше от мен, че имагинерно правех слаломи по дъгата и ангелчета в облаците стил Мечетата със Златни Сърца. Тогава се чу тя – първата кашлица. Отворих самоуверено дясното си око на около 6% само, за да отчета липсата на каквато и да било дневна светлина. Единствено една прозъбена луна се опитваше да нададе тревожен вик на съчувствие зад няколко гъсти облака. Дълбоката нощ предизвестяваше още сън. Блаженството продължи не повече от минута, когато се чу повторно изкашляне.…

  • Мами

    Шифъра на сънищата

    Напоследък се чувствам като героиня на Дан Браун от Шифъра на Леонардо. Само дето в моя случай съм по-скоро героиня в Шифъра на Сънищата. За дъщеря ми те започват, продължават и завършват с рев. Онзи рев, от който ръцете ми треперят като на болен от Паркинсон в последен стадий, а косата ми добива отенък по-бял и от на човек, погледал самодива в очите. Когато е изморена от игри и забавление, сънят идва тихо и покорно я отнася в страната на бляновете. Тогава прекарвам поне седемнайсет минути в съзерцание на този шедьовър, който до не отдавна напомняше за себе си с ритници три сантиметра под лявото ми долно ребро. В тези…

  • Мами

    Междузвездни войни – епизод аз vs. сополите

    Разходките с нея са необятност от смях, тичане, вълнение, любов, блъскане на количка с една ръка, подскоци на един крак, кутия бисквити (често две), порой от снимки и видеа…накратко емоция. В тях има толкова заряд, че ако избухнат могат да заличат поне три далечни галактики, няколко черни дупки, дузина джуджета и дъжд от астероиди. Могат да вдъхнат живот на Марс и да направят Венера гостоприемна. Последната ни разходка беше особено вълнуваща. След нея се появиха ТЕ – сополите! Приемам ги като крайно недружелюбни нашественици. Безкомпромисно завземат територии (нейния нос), стелят се навред (основно извън носа й), притесняват нощем (основно мен) с похъркващи звуци и сутрин си плачат да бъдат инвазивно…

  • Лайфстайл

    В красотата на мига

    Обичам изгрева… Да гледам как горящото кълбо се издига бавно и достолепно над сутрешния стрък трева, целунат от росата. Извисява се бавно нагоре и гали с топлината си гората в далечината. Разпръсква живот и сила, които преминават през мен и ме разтърсват като електричество. Обичам да гледам лъчите, които скришом се промъкват през облаците, за да се разтелят по земята. Харесвам тази картина на съвършеното утро. Всяка сутрин, с всеки изгрев се раждам и аз – по-добра, по-щастлива, по-силна…просто по! Почти като залеза, който с магията си ме пленява до лудост. Рисува красота по небесния свод в пиршество от цвят и нюанси. Като магия. Като обещание и копнеж. Като край пред…

  • Мами

    Кошмари в кухнята на мама

    Когато плаче, мърка като разгневено котенце. В някои ситуации, уви, звучи повече като особено прегладнял, останал за дълго без сянка и вода тигър. В тези „някои ситуации“ обикновено започвам да отварям и затварям чакрите си, да търся черни котараци по пътя, да се въртя по три пъти и да плюя през рамо. Всички тези процеси единствено карат слепоочията ми да пулсират като притиснат в менгеме пръст. Така започна нейният трети месец на този свят. Общо взето, това упражнение с всичките му присъщи апокалиптични сцени и превъплащения се повтаряше и преповтаряше на всяко хранене. На езика на майка на новородено, това ще рече на всеки три часа от денонощието. В началото…

  • Лайфстайл

    Тя

    Да имаш дете е празник. Като онези големите, светлите, които чакаш с притаен дъх и леко напрежение. Да имаш Мия е Коледа и Великден на куп. Сладост за душата и неизчерпаем източник на радост за сетивата. С две думи – очи и усмивка, които лекуват лошо настроение, кофти дъх, дъждовен ден, посърналост, дупки по улицата, скука и още доста неизследвани и недописани душевни и физически състояния. Като всеки цяр, обаче, си има и своите странични ефекти. Изпилена нервна система, системна недоспалост и умора са сред най-персистиращите. И понеже няма непоправими неща – моето решение е бягство на безлюден остров, с много слънце, опияняващи коктейли и тишина. Мечти ще си кажете.…